Албански анализатор: "ВМРО" - ДПМНЕ „кипи“ от антибългаризъм

Рилинд Даути: „Разпределението на постовете в едно правителство е по-важно от програмата му“ 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8

Д-р Антон Панчев

 На 13 август лидерът на СДСМ Зоран Заев получи от президента на страната мандат за сформиране на правителство и започна официални преговори с албанските партии и на първо място с Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). Предвид ключовото значение на албанските партии за съставянето на управляващата коалиция, политическият анализатор от Република Северна Македония Рилинд Даути направи специален коментар за бюлетин "Българите на Балканите и по света" на Македонския научен институт и даде няколко важни прогнози за бъдещото управление [1]. 

 Освен министерските позиции, има още стотици директорски места в държавните предприятия, дирекциите, агенциите и чак до държавните болници, на които позицията на директора зависи от това кой е на власт. Така че всяка партия се стреми да спечели колкото се може повече места за своите членове и някоя институция с по-голяма тежест. Освен това в Република Северна Македония разпределянето на постовете винаги е имало силен етнически характер, защото има няколко държавни органа, в които традиционно албанците не са добре дошли не само да ръководят, но дори се правят опити да бъдат колкото се може по-малко и като заети лица. Това са Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на транспорта и комуникациите и особено в органите за сигурност. 

По време на преговорите за създаване на ново правителство, албанските партии винаги се опитват да нарушат табуто за албанското присъствие в тези институции. И точно това е ключовият въпрос за формирането на новото правителство след изборите на 15 юли 2020 г. 

– Лидерът на СДСМ г-н Зоран Заев получи мандата за съставяне на правителство и в този процес албанските партии играят решаваща роля. Може ли да се провали г-н Заев на тези преговори и албанските партии да се ориентират към ВМРО-ДПМНЕ.

 – В политиката всичко е възможно. От началото на плурализма през 1990 г. партия „ВМРО“-ДПМНЕ винаги е изразявала омраза спрямо албанците, плашила е електората си с опасността от албанците и е представяла себе си като резистентна спрямо исканията на албанците. Но едно е реториката, а друго е реалната политика, така че и „ВМРО“-ДПМНЕ също формира правителства с най-малко една албанска партия. Това се случи в периода 1998–2002 и 2006–2017 г. На изборите през 2020 г. се появиха някои новости. Една от тях бяха острите атаки на СДСМ срещу ДСИ за нейната криминализация. Затова СДСМ се ангажира в кампанията с идеята ДСИ да отиде в опозиция, защото това било „здравословно за демокрацията и за самия ДСИ“ (Зоран Заев). От друга страна, „ВМРО“-ДПМНЕ за първи път изхвърли „албанската заплаха“ от избирателната си кампания и я замени с атаки срещу СДСМ за някакви отстъпки, които били направени на Гърция и България. Имайки предвид тези две нови събития на парламентарните избори, съществува възможност да се създаде ново правителство от „ВМРО“-ДПМНЕ в коалиция с ДСИ и с възможността да се включи най-малко още една албанска партия. Но това е само една алтернативна възможност. С връчването на мандата на Зоран Заев стана ясно, че не ще има някакво друго правителство, освен предвождано от СДСМ, заедно с най-голямата албанска партия ДСИ на Али Ахмети, с която най-лесно се осигурява парламентарно мнозинство. 

– В края на краищата, кой вариант е най-вероятен за реализация – правителство с крехко мнозинство, т.е. например СДСМ–ДСИ–ДПА или с едно по-голямо мнозинство – с включването на коалицията „Съюз за албанците“–„Алтернатива“ в управленската формула? 

– Възможната коалиция СДСМ–ДСИ–ДПА заедно би имала 62-ма депутати. Това би било едно крехко мнозинство, но да не забравяме, че с 62-ма депутати се сформира и правителството през 2017 г., така че не би било нещо без прецедент. Не може да се отхвърли вероятността след гласуването на правителството неговото мнозинство в парламента да се увеличи с включването на друга партия или с „трансфер“ на депутати от коалицията, ръководена от „ВМРО“-ДПМНЕ. 

 – Основното условие на ДСИ за участие в правителствената коалиция е избирането на министър-председател, който е етнически албанец. Може ли да се откаже тази партия от своето условие? 

– И в държавите с по-развита демокрация политиците дават големи обещания, за които знаят, че има голяма вероятност да не могат да ги претворят в действителност. На изборите през 2020 г. в Северна Македония, от една страна, беше ДСИ с ангажимента да реализира обещанието за етнически албанец министър-председател, от друга страна, бяха СДСМ и „ВМРО“-ДПМНЕ, които казваха, че „никога“ няма да приемат един такъв „шантаж“. Един възможен компромис, за който се споменава в общественото мнение, е разделянето на министър-председателската позиция „3 към 1“, по-точно 3 години министър-председател да бъде председателят на най-голямата македонска партия във властта и 1 година министър-председател да бъде етнически албанец, предложен от ДСИ. 

Едно друго възможно решение е ДСИ да се откаже от позицията на министър-председателя при условие да се гласува някой закон или допълнение на Конституцията от голямо значение за албанците в Северна Македония. 

– Според Вас, кои ще бъдат главните точки в програмата на бъдещото правителство що се отнася до интересите на албанската общност в Република Северна Македония?

 – Всяко ново правителство в своята програма предвижда неща, които няма да се реализират. В Република Северна Македония това най-често важи за проектите, които макар че имат значение за всички, специално имат значение за албанците. 

Най-типичният пример за това е проектът за магистралата Скопие–Блаце (границата на Република Северна Македония с Република Косово). Този проект има значение за цялата държава, защото само с Косово Република Северна Македония има положителен търговски баланс (много по-голям износ отколкото внос). Но заради това, че тази магистрала най-често ще се използва от албанците от двете страни на границата, македонското правителство има сериозни колебания за нейното реализиране.

 Така че що се отнася до точките, които са от интерес на албанците в Република Северна Македония, новата правителствена програма основно ще бъде „рециклиране“ от предишните правителствени програми. Но това не означава, че не би имало нищо ново. Това, което специално мен ме зарадва е, че за първи път в предизборна програма (която трябва да се влее в правителствената програма) на албанската партия ДСИ и коалицията „Съюз за албанците“–„Алтернатива“, се предвиждаше създаването на механизми за защитата на албанците в съдебните процеси от осъждане без достатъчни доказателства. 

Или от по-дълги присъди за същите престъпления, с което албанците в Република Северна Македония биха се защитавали от селективно правосъдие, което е било налице доста пъти в миналото. Ще ви дам един пример: на протест в квартал „Гьорче Петров“ в Скопие бяха изгорени много магазини на албанци със стотици хиляди евро щети и най-голямото наказание за тези щети беше 10 месеца затвор условно, т.е. нито ден зад решетките. 

Същевременно, за няколко счупени прозореца на един съд в Скопие (следователно за щети със сравнително много по-малка стойност) няколко протестиращи албанци бяха осъдениа на 2–3 години затвор. Всяка реформа в съдебната система, която би елиминирала този селективен подход, би била добре дошла. 

– Как смятате, може ли да има съществени промени в политиката на следващото правителство спрямо съседите на Република Северна Македония?

 – Що се отнася до Албания и Косово нищо няма да се промени, но що се отнася до трите други съседки, би имало много голямо значение коя македонска партия би била на власт. Ако се продължи със СДСМ, всичко би останало същото, но ако на власт дойде „ВМРО“-ДПМНЕ има опасност да се влошат отново отношенията с Гърция. Макар че не биха се оттеглили от Преспанското споразумение, с неупотребата на името по публичните прояви (използвайки старото име „Република Македония“), едно правителство, начело с „ВМРО“-ДПМНЕ би предизвикало сериозно раздразнение в Гърция. 

Освен това Преспанското споразумение предвижда някои спорни въпроси да се разрешат по-късно. Основният от тях е въпросът за употребата на термините „Македония“ и „македонски“ в търговските наименования, търговските марки и техните имена. Едно правителство, ръководено от „ВМРО“-ДПМНЕ, би имало по-конфронтационна стратегия на преговорите, с което би увредило още повече отношенията с Гърция. 

Драстична промяна би настъпила и по отношение на България. Парадоксално е, но партията, която претендира, че е наследник на ВМРО (и в началото на 90-те години беше обвинявана за пробългарска) днес „кипи“ от антибългаризъм. Затова правителство, ръководено от „ВМРО“-ДПМНЕ, макар че не би се оттеглило от Договора за добросъседство, би минирало работата на Смесената комисия по историческите въпроси. 

В периода 2006–2017 г., докато беше на власт, „ВМРО“-ДПМНЕ увреди отношенията на държавата с всички нейни съседи, но не и със Сърбия. През 2014 г. със Сърбия се подписа споразумение за общи дипломатически и консулски представителства, а две години преди това, по повод 100-годишнината от Балканските войни, правителството, ръководено от „ВМРО“-ДПМНЕ, изпрати като официален представител министъра на културата Елизабета Канчевска-Милевска на честването на битката при Зебърняк, с която се отбелязва началото на сръбското завладяване на Македония. 

Имайки предвид как правеха изборната си кампания и по-раншния опит, когато бяха на власт, възможното връщане на „ВМРО“-ДПМНЕ би имало неутрален ефект в отношенията с Албания и Косово, негативен ефект в отношенията с Гърция и България и позитивен ефект в отношенията със Сърбия.

1. Разговорът е воден преди оповестяването на състава на новото правителство на Република Северна Македония. Поместваме го заради значимостта на оценките за някои тенденции и характеристики, очертаващи политическата ситуация в страната.