Вариантите за албанско участие в правителство на Северна Македония

Резултатите на албанските партии на изборите в Северна Македония и вариантите за тяхното участие в следващото правителство 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7.

Д-р Антон Панчев

 

Албанските формации, които участваха на предсрочните парламентарни избори в Република Северна Македония, получиха общо 32 мандата – на първо място сред тях с 15 мандата е Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), с 12 места в парламента ще разполага коалицията между „Съюза за албанците“ и „Алтернатива“, 4 депутати ще има Движение „БЕСА“, което се яви в коалиция със СДСМ и за 1 мандат успя да се пребори Демократическата партия на албанците (ДПА). По този начин албанските партии постигнаха най-добрия си резултат на парламентарни избори в тази страна от гледна точка на получените депутатски мандати. Най-добрият досегашен резултат за албанските партии в страната беше постигнат на изборите през 2008 г., когато те получиха общо 29 мандата.  

В албанския политически лагер изненадата беше поднесена от ДСИ, който получи над 100 000 гласа и повиши значително депутатските си мандати – от 10 на изборите през 2016 г. на 15, въпреки многобройните обвинения срещу тази партия в корупция и некомпетентно управление. ДСИ извоюва своето предимство пред своя основен съперник коалицията „Съюз за албанците“–„Алтернатива“ (СА/А) в Пети избирателен район, където получи 3 депутати, а СА/А 1, както и в Шести избирателен район, където получи 7 мандата – с един повече от  СА/А. ДПА, една традиционна политическа сила, която от години се намира в траен упадък, успя да оцелее на тези избори, като нейният лидер Мендух Тачи ще бъде депутат. 

Участието на албанска партия или партии в управляващата коалиция в Република Северна Македония никога не е било под въпрос след Охридското споразумение от 2001 г., но големият брой албански депутати и разпределението на мандатите между СДСМ и ВМРОДПМНЕ, което не позволява на нито една от тези формации да има стабилна парламентарна подкрепа, прави ролята на албанските партии особено значима в тази конфигурация. Тази ситуация ще се отрази и върху коалиционните политики на албанските партии, тъй като няма как да се получи стабилно правителство по най-използваната до този момент формула: една македонска партия + една албанска партия. 

Най-елементарните пресмятания показват три възможни варианта за сформиране на правителство по досегашния модел:  

Вариант 1: СДСМ + ДСИ = 61 мандата (с възможност за постигане на 64 мандата, ако се добавят депутатите от Левица и ДПА); 

Вариант 2: СДСМ + Коалицията + Левица + ДПА = 61 мандата (много трудна за реализиране формула, която предвещава и нестабилно управление); 

Вариант 3: ДПМНЕ + ДСИ + Левица + ДПА = 62 мандата (също трудно постижимо).  

При опит да се реализира подобна управляваща коалиция (с найголеми шансове като „аритметика“ би била тази между СДСМ и ДСИ), независимо дали около СДСМ или ВМРО-ДПМНЕ, бъдещето правителство няма да може да разчита на солидна подкрепа в парламента и ще се сблъска със силна опозиция, което прави продължителността на бъдещето управление доста неясна.  

По тази причина, вероятността да се търси сформирането на поширока коалиция, която да включва една от двете големи македонски партии и (почти) всички албански партии, доста се увеличава. Едно такова правителство би разчитало на подкрепата на над 70 депутати в парламента на страната. В същото време, коалиция между СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ изглежда напълно невъзможна не само заради антагонизма между тези две партии, но още повече заради сериозното етническо напрежение, което би се създало, тъй като албанците ще бойкотират всички институции като начало, за да не позволят да бъдат изключени от управлението. 

Заявленията на Зоран Заев в хода на предизборната кампания, че е готов да предостави на ВМРО-ДПМНЕ необходимия брой депутати за съставяне на правителство, за да се предотврати избирането на албанец за министър-председател, също трябва да бъдат отдадени за сметка на

предизборните послания. Между ДСИ и коалицията „Съюза за албанците“  –„Алтернатива“ имаше доста голямо противопоставяне и заявки, че не могат да си сътрудничат, но не бива да се забравя, че в предходното правителство в различни периоди тези партии и техните лидери участваха като коалиционни партньори. Веднага след изборите лидерът на ДСИ Али Ахмети заяви, че се е обадил на другите ръководители на албанските партии с предложение да проведат разговори за възможностите за сътрудничество. Ахмети потвърди, че „червените линии, за които няма връщане назад, са: Охридското споразумение, Преспанският договор, Споразумението за добросъседство с България, ветинга (т.е. реформирането на съдебната система) и албанец министър-председател“.  

Идеята на ДСИ за албанец министър-председател на Република Северна Македония, която със сигурност донесе допълнителни гласове на тази партия, може да послужи за преодоляване на противоречията между албанските партии и лидери и да доведе до тяхното обединение, въпреки че тази възможност вече беше отхвърлена от важни фигури от „Съюза за албанците“. Дори ДСИ да се откаже от искането си за албанец министър-председател в хода на преговорите за съставяне на правителство, то със сигурност всички албански партии ще искат реализацията на много важни за албанците теми, за постигането на които се борят от дълги години и които са свързани найвече с подобряването на юридическия им статут в Република Северна Македония. Едно от ключовите искания на албанските партии и общественици ще продължи да бъде включването на албанския език в Конституцията като официален език в страната, а не да продължава да се използва формулировката „език, който го говорят 20 на сто от населението“. Друго възможно искане ще бъде президентът да се избира от парламента на страната, защото това ще повиши ролята на албанските партии в този процес. Административната и данъчната децентрализация на общинско ниво, с пренасочване на повече средства за управление от самите общини, също е отдавнашна идея на албанските партии, с която се надяват да преодолеят диспропорциите в инвестициите в инфраструктурата.  

При всеки анализ и прогноза за състава на бъдещото управленско мнозинство трябва да се държи сметка и за това, че са възможни противоречия в част от субектите, които участваха в изборите на коалиционен принцип. В коалицията около СДСМ има и 4 депутати от Движение БЕСА, от което вече дадоха заявка, че възнамеряват да действат самостоятелно и да не се съобразяват задължително с позицията на СДСМ при преговорите за съставяне на правителство. Също така, в коалицията „Съюз за албанците“ – „Алтернатива“ 8 депутати са от „Съюз за албанците“, а 4 са от партия „Алтернатива“. Тази коалиция изглежда единна, но и в нея не могат да се изключат евентуални разногласия за участието или неучастието в дадена правителствена формула. 

 Цялата тази ситуация показва, че съставянето на следващата  управленска коалиция в Република Северна Македония ще бъде доста труден процес, като ще бъдат използвани всякакви тактики по време на преговорите от различните политически актьори. Албанските партии са в добра позиция преди консултациите за съставяне на правителство и са в състояние да наложат приемането на важни свои искания, към които се стремят от дълго време.