След Освобождението в турската столица, където е оставено седалището на Българската екзархия, екзарх Йосиф I полага много усилия, докато издейства разрешение за издаване на самостоятелен църковен вестник. Екзархията издава в продължение на 22 години своя печатен официоз в Цариград от 27 септември 1890 г. до 9 октомври 1912 г. Той излиза първоначално един път седмично, от 24 септември 1891 г. – два пъти, а от 1908 г. – три пъти. От 23 октомври 1898 г. излиза под ново име „Вести“. Османската „Дирекция по печата“ подлага вестника на строга цензура и го спира на няколко пъти.
През това време той продължава да излиза под името „Глас“. Негови „главни“ редактори са Ат. Шопов, Д. В. Македонски, проф. Ст. Киров, Вл. Бурилков, Д. Маринов, Хр. Силянов, Д. Хр. Бръзицов. Вестникът е предназначен за българите екзархисти във вилаетите на Османската империя (Македония и Одринска Тракия), но се разпространява и в Княжество България. Списва се в духа на официалната българска политика, но е лоялен спрямо султана и неговата империя. Води активна борба против гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Публикува статии по църковни, политически и просветни въпроси, дава редица сведения за църковно-културни прояви на българските църковни общини; позволява си да помества протестни резолюции и дописки за тежкото положение на българите християни в някои части на Македония.
Поддържа редовна рубрика за политическия живот в Княжество България и за делата на Българската екзархия в Цариград. От 1894 до 1897 г. към вестника се издава приложение „Библиотека“ (общо 20 книжки), печатани в печатница „Единство“ в Пловдив. Това е литературно списание, предназначено за българите в Македония и Одринска Тракия и помества оригинални и преводни повести и разкази, стихотворения, научни статии, пътеписи, географски описания и др.
0 коментара:
Публикуване на коментар