Мнозина са духовниците, които създават Българската екзархия в последните десетилетия на ХІХ в. Повече от тях са останали твърде малко познати и изучавани от историческата наука. Слабо са известни и на широката, грамотна общественост. Сред тези дейци на Екзархията е първият българин, станал епископ в Поленинската и по-късно митрополит в Нишавската епархия – Партений. Светското му име е Павел Хадживасилков Тризловски. Проучвания върху неговата биография и духовна работа са правили автори от първата половина на ХХ в. Сред тях са Петър Карапетров (Черновежд), Симеон Радев, Никола Начев и др.1
Най-пространни и изследователски са текстовете на Лазар Димитров (1869 – 1945)2 и Филип Томов Каваев (1904 – 1974)3. Л. Димитров е роден през 1869 г. в Дебърско. Познавайки много добре този район на Македония, той се чувства като съгражданин на Партений. Деец е на ВМОРО, работил е за Българската екзархия в Цариград, учителства в Одрин, после в Сяр, участник е в Илинденско-Преображенското въстание и е близък на Гоце Делчев. След Първата световна война намира убежище в България. Умира в Пловдив през 1945 г. Благодарение на неговия труд са събрани спомени от роднини и близки на Партений. Очертан е неговият духовен облик с приносите му към българската църква. Текстовете за Дебърско и за Партений са намерили добър прием в реномираните Известия на Семинара по славянска филология към СУ „Св. Климент Охридски“...
Целия материал очаквайте по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар