В началото на ХХ век нито обществото в България, нито управляващите познават украинския въпрос като политически проблем. Интензивните контакти между двата народа, създадени през XIX век, са единствено в сферата на културата. Украинската идея, така както я разбира онази част на украинското национално движение, стремяща се към отделянето на украинските земи от Руската империя и създаването на независима украинска държава, е нова и неразбираема за българите в навечерието на Първата световна война.
В този си аспект украинският въпрос е поставен на дневен ред в България в началото на световния конфликт от Съюза за освобождението на Украйна (СОУ). Съюзът е създаден непосредствено след обявяването на войната, в началото на август 1914 г. в Лвов, Австро-Унгария, но създателите му са украинци, политически емигранти от Руската империя. Основната цел, която си поставя организацията, е изложена в програмния ѝ документ „Наша платформа“, публикуван на 2 октомври 1914 г., предвиждащ създаването на независима Украйна.
Реализирането ѝ е пряко обвързано с военното поражение на Руската империя в разразилия се конфликт. Съюзът декларира, че ще настоява откъснатите от Русия земи да бъдат присъединени към Австрия и от тях да се създаде отделна автономна област – база за бъдещата независима украинска държава1.
Австро-унгарското и германското външно министерство проявяват непосредствен интерес към създалата се организация, който се изразява и във финансовата ѝ подкрепа. Тези пари СОУ използва, за да открие представителските си бюра в редица европейски държави – както воюващи срещу Русия, така и спазващи неутралитет. С тях украинската организация започва да издава и собствено печатно периодично издание – „Вестникът на Съюза за освобождението на Украйна“...
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар