Какво ново около Преспанското споразумение

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 9. 

Преспанското споразумение между Република Гърция и Република Северна Македония предвижда изработването и ратификацията на редица конкретни договорености между двете страни. Последните три такива документи, които ще влезнат в сила до няколко седмици, са Меморандумът за ускоряването на процеса на интеграция на Северна Македония в ЕС; Меморандумът за създаването на Координационния комитет за икономическо сътрудничество и 

Техническото споразумение за охрана на въздушното пространство на РСМ. Тези документи са внесени за разглеждане в парламента на Гърция и след като бъдат подложени на гласуване ще се ратифицират. Меморандумът за ускоряване на интеграцията на Северна Македония, който беше подписан на 2 април 2019 г., съдържа 5 разпоредби, които са свързани със стимулирането на двустранното сътрудничество; сътрудничеството в политически, икономически, технологически и културен план в процеса на интеграция на РСМ в ЕС; създаването на съвместен Комитет за размяната на идеи и предложения и изготвянето на планове за действие през второто полугодие на всяка година; разглеждането на възможностите за финансиране на програмите за сътрудничество и плановете за действие, а последният член се отнася за процедурите за влизането в сила и прекратяването на този документ. 

 Меморандумът за създаването на Координационния комитет, който също беше подписан на 2 април 2019 г., предвижда че този орган ще бъде съставен от 18 членове, по 9 от всяка страна, като ще има за цел да координира двустранното икономическо сътрудничество и да окуражава по-близкото взаимодействие между стопанските камари на двете страни. Техническото споразумение за охрана на въздушното пространство на РСМ от гръцката военна авиация, което беше подписано на 30 септември 2019 г., определя процедурите и разходите, свързани с патрулирането на самолети Ф-16 и М-2000 в небето на Северна Македония. 

През 2019 г. парламентът на Гърция ратифицира други споразумения, заложени в Преспанския договор – за откриването на нови гранични пунктове между двете държави, за основаването на Бюро за връзка в Скопие на ниво посолство и на Бюро за консулските, икономическите и търговските въпроси в Битоля на ниво Генерално консулство. Реализацията на договореностите в Преспанското споразумение се извършва в предвидените срокове, като единствено забавянето на промените в учебниците в РСМ предизвиква недоволство сред гръцките експерти и опозиция. Буяр Османи – външен министър на Република Северна Македония Министерството на външните работи на РСМ за първи път ще се ръководи от етнически албанец, Буяр Османи от Демократичния съюз за интеграция, което поставя самия министър, неговата партия, но в някаква степен и албанският политически фактор в сложна и деликатна ситуация по отношение на политиката на РСМ спрямо съседите на страната. Буяр Османи вече разполага със сериозен управленски опит след като в предходното правителство беше заместник министър-председател с ресор европейската интеграция. 

Албанските партии в РСМ, както и министър Османи, нееднократно са заявявали, че подкрепят споразуменията с Гърция и България и те трябва да се изпълняват точно и в срок, защото откриват пътя към европейската интеграция на страната. Албанските анализатори и политици в РСМ съзнават ясно, че изпълнението на споразуменията с Гърция и особено на това с България ще представляват изключително предизвикателство пред външното министерство на страната и пред външния министър в частност. 

Действията на външния министър във връзка с изпълнението на споразумението с България ще бъдат следени много внимателно не само от опозицията в РСМ, но и от водещия коалиционен партньор – СДСМ, както и от македонското обществено мнение. Според албански анализатори министър Османи трябва да се занимава само с техническата страна на отношенията на РСМ с България и Гърция, т.е. да се съсредоточи върху осъществяването на логистичната организация на действията по двустранните отношения, а да не се ангажира с приемането на политически решения, които трябва да бъдат оставени изцяло на министър-председателя Заев. Едно такова поведение на външния министър би изглеждало напълно оправдано с оглед на доста основателните притеснения, че негова по-активна политика по отношение на съседите много лесно може да го направи мишена за националистически обвинения, което дори може да се превърне в източник на междуетнически напрежения в РСМ. 

По тази причина е лесно да се предположи, че министър Буяр Османи няма да избързва да предлага инициативи за решаването на проблемите между Скопие и София, особено във връзка с дебатите по исторически въпроси. Споразумението САЩ–Косово–Сърбия и Коридор № 8 На 4 септември 2020 г. във Вашингтон бяха постигнати договорености предимно в икономическата област между лидерите на Република Косово и Република Сърбия с посредничеството на американския представител за диалога Ричард Гренел. На подписването на документа между министър-председателя на Косово Авдулах Хоти и президента на Сърбия Александър Вучич присъства и президентът на САЩ Доналд Тръмп. 

В точките от споразумението има и такива, които имат пряко отношение към българските икономически, инфраструктурни и транспортни интереси в западната част на Балканите и по-конкретно към Северна Македония. Двете страни се договориха да работят ускорено за изграждането на магистралата Белград–Прищина, за което беше постигнато споразумение на 4 февруари тази година. Друга точка се отнася към развитието на железопътната инфраструктура между Сърбия и Косово с цел Сърбия да се свърже посредством железница с Адриатическото крайбрежие в Албания. За реализирането на тези проекти ще се разчита и на кредити от американски финансови институции. Магистралата и железопътната линия между Косово и Сърбия трябва да осъществят свързването на Сърбия с адриатическите пристанища на Албания и най-вече с Дуръс. 

За тази цел железопътната линия, която свързва Ниш с Прищина, трябва да започне да функционира посредством нейната рехабилитация и електрификация, защото участъкът между Прищина и сръбската граница не работи от две десетилетия. В следващите месеци трябва да започне и проучвателната дейност за изграждането на железопътна линия между Дуръс и Прищина. Този голям инфраструктурен железопътен проект е все още с неясни срокове и финансиране, което означава, че няма да бъде реализиран през следващите няколко години. Не стоят така нещата обаче с магистралата между Ниш и Адриатика. Тази магистрала е в процес на завършване, като остават да се изградят главно отсечките между Ниш и границата на Сърбия с Косово, защото магистралата между Дуръс и Прищина (общо 214 километра – 114 км на територията на Албания и 100 км на територията на Косово) е в експлоатация от 2010 г. От Прищина до граничния пункт Мердаре започва довършването на последния сегмент от тази магистрала с дължина от 28 км. Цената на този участък е 242 млн. евро и неговото финансиране е подпомогнато от ЕС. 

Изграждането на сръбския участък от тази магистрала, Ниш–Мердаре, с дължина от 77 км, трябва да започне съвсем скоро, като първият сегмент от Ниш до Плочник е с дължина от 33 км и с прогнозна цена от около 390 млн. евро, докато вторият участък от Плочник до Мердаре е с дължина от 44 км и се предполага, че ще струва около 570 млн. евро. Голяма част от тези средства се осигуряват чрез заеми от Европейската инвестиционна банка (100 млн. евро) и Европейската банка за възстановяване и развитие (до 250 млн. евро). Изграждането на тази магистрала беше предложено още през 2014 г. в рамките на Берлинския процес, като разстоянието на целия път между Ниш и Дуръс ще бъде с обща дължина от 319 км. 

С изграждането на магистралата София–Ниш транспортната връзка между България и Адриатика ще бъде по-удобно да се осъществява по този маршрут, отколкото чрез Република Северна Македония, което създава още едно предизвикателство пред Коридор № 8. Забавянето във финансирането на железопътната линия между България и Северна Македония в участъка между Куманово и Беляковци, също е сигнал, че този трансевропейски коридор отново е изправен пред старите проблеми на политическото неглижиране. 

Д-р Антон Панчев