Милан Матов (8 ноември 1875 – 21 май 1962)

145 години от рождението на Милан Матов (8 ноември 1875, Струга – 21 май 1962) – деец на революционното и легалното националноосвободително движение на македонските българи, училищен инспектор, общественик. Брат на Христо Матов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11. 

Записва гимназия като осемнадесетгодишен в Битоля и е сред учредителите на младежки революционен кръжок в града. След изключването му от училището преминава в България. През 1900 г. се обучава в курс по динамитно дело, организиран в София от Г. Делчев и Б. Сарафов. След завръщането си в Македония отваря шивашка работилница в Струга и се отдава на революционна дейност. 

Той е един от водачите на Илинденско-Преображенското въстание в Стружко. Назначен е от Екзархията за учител през 1904–1905 г. в Струга, а през 1909–1911 г. за училищен инспектор. След 1906 г. ръководи Битолски революционен окръг. По време на Младотурската революция съхранява значителна част от оръжието и организационните структури на ВМОРО. 

През септември 1913 г. е сред ръководителите на въстанието в Охридско, Стружко и Дебърско, избухнало срещу Букурещкия мирен договор, който предоставя областта на Сърбия. Заедно с албански дейци организира създаването на македонско привременно правителство в Дебър. Емигрира в България след Първата световна война. 

Участва в помирителната комисия през 1928 г., която се опитва да спре разцеплението между дейците на ВМРО след убийството на ген. Ал. Протогеров. Член е на Македонския научен институт. Избиран е многократно в ръководството на Илинденската организация.