140 години от рождението на акад. Стефан Младенов (С. М. Стоянов) (27 декември 1880, Видин – 1 май 1963, София) – именит български лингвист.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12.
Завършва гимназия (класически отдел) във Видин (1897) и славянска филология в Софийски университет (1902). Още като студент написва „Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско)“ (1901). Специализира във Виена (1903), Петербург (1904) и Прага (1905), където защитава докторска дисертация „За промените на граматическия род в славянските езици“ (1905). Доцент по история на българския език (1910), извънреден професор (1916–1921), завеждащ Катедра по общо, сравнително и индоевропейско езикознание (1921–1948) в Софийския университет.
Преподава история на българския език, българска диалектология, български синтаксис, българска акцентология, етимология, книжовен език, общо езикознание, увод в индоевропиестиката, индо-европейска морфология, индоевропейско слово-образуване, староиндийски, готски, старовисоконемски, гръцки, полски, чешки и др.
Член-кореспондент на БАН (1918), академик (1929), член-кореспондент на АН СССР, на ПАН в Краков (1929), на King’s College (Slavonic School) в Лондон (1929), на Slovanský ústav в Прага (1929), член-кореспондент на Германската АН (1942). Лауреат на държавни награди в България. Автор е на около 1100 публикации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар