Огромна част от жителите на село Стеблево в Голо бърдо, днешна
Албания, никога не са крили, че са с български произход и говорят на
стар български език (както сами наричат своя говор). Всъщност няма
да е пресилено ако обобщим, че те са последната жива и до днес
останка от някогашната средновековна българска империя,
разпростирала се от Черно море на изток, до Берат и Бялград (днес
Белград) на запад.
Наскоро в албанската столица група родолюбиви местни жители се
обединиха в Дружество за развитие на Стеблево. Единодушно за негов
председател бе избран Хюсни Диша. В репортаж на РТЦ – Благоевград
по повод събитието той припомни, че селото има интересна история.
„Стеблево три пъти е напускано и три пъти хората отново са идвали в
него. Това е четвърти път“ и допълва, че голямата му цел и желание е да
види в селото отново млади хора. Само за няколко месеца Хюсни
Диша успява да обедини около себе си повече от 100 души, чийто
родови корени са от Стеблево. По-голяма част от тях днес живеят в
Тирана, но има много и в Елбасан, Дурас, а дори и в някои съседни
държави.
„Целта ни е да виждаме повече млади хора да се връщат в
Стеблево. Много от тях желаят това, но за съжаление, проблемът с
поминъка е голям“, не крие болката си Диша.
В своето начинание той среща пълна подкрепа и в една от дъщерите
си, Клодиана.
Като български възпитаник тя признава, че откакто е
завършила в София, България ѝ липсва. „Липсва ми България, липсва
ми да говоря български“, казва тя и допълва, че като родена в Стеблево
още от малка е научена, че говори на стар български език. „На мен ми е помогнало много обучението в България. Има много
хора от Албания, които като се върнат у нас след като са се
дипломирали в София, не знаят къде да се насочат. Изведнъж от една
европейска по дух страна като България те идват тук, където все още
има какво да се желае в това отношение“.
Стеблевчани не пропускат да се похвалят и със своята най-голяма
народностна гордост през последните години – построената и с
български дарения църква „Свети Николай“. Този факт бе изтъкнат с
особена гордост и от Хаджи Пируши, и от един от редовните
спомоществуватели на региона – Алгерт Цварку, който не пропуска
възможността да се похвали с постигнатото и да изкаже ясно своята
огромна благодарност към всички български дарители, дали
безвъзмездно своята лепта за църковния храм.
Популярният в цяла Албания режисьор Есат Муслиу, който също
произхожда от Стеблево, стига още по-далече в своите желания.
Освен, че напомня колко е важно постигнатото с признаването на
българското национално малцинство в страната, той мисли в
перспектива и иска да вижда нашата общност в приятелската ни
Албания със свой депутат в местния парламент.
Остава да видим дали протегнатата братска ръка от страна на
родолюбивите жители на Стеблево ще срещне адекватна българска
подкрепа през следващите месеци и години.
Николай Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар