145 години от рождението на Добри Христов (26 декември 1875, Варна – 23 януари 1941, София) – български композитор, диригент, учител, теоретик, крупна фигура в българската музика и музикална култура.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12.
Автор е на едни от най-ярките образци в новата българска църковно-музикална литература.
Неговата дейност има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознание След като завършва гимназия в родния си град, работи като основен учител.
През 1900 г. със стипендия, осигурена от негови съграждани, заминава за Прага, където учи в Пражката консерватория в класа на чешкия композитор Антонин Дворжак.
След завръщането си в България е учител по музика във Варна и София. От 1912 до 1920 г. е преподавател, а после директор на Държавното музикално училище.
От 1922 г. преподава в Държавната музикална академия, където през 1930 г. става редовен професор. Съосновател и диригент на музикалното дружество „Родна песен“ (1909).
Диригент е на хора при църквата „Св. Седмочисленици“, а по-късно на хора при храм-паметника „Св. Ал. Невски“.
Д. Христов е един от най-изтъкнатите изследователи на българския музикален фолклор и е считан за един от най-големите познавачи на народната песен.
Хоровите му песни и литургиите се превръщат в класика и заемат централно място в репертоара на българските хорове. С голяма популярност се ползват и соловите му песни.
От 1930 г. е член на Българската академия на науките. Той е автор на теоретични трудове и на много учебници и сборници, имащи основно значение за музикалното образование в българското училище. Д. Христов е първият български композитор, който се обръща към музикалния фолклор на македонските българи.
Темата „Македония“ е централна в неговия живот. През 1922 г. Панчо Владигеров композира „Българска рапсодия Вардар“, вдъхновен от популярната и пята във Вардарска Македония като българска народна песен песенна творба на Д. Христов „Едничък чуй се вик“ (известна също под името „Ний българи сме“).
От Кирил Христов Совичанов от Битоля, бащата на именития ни бас Борис Христов, Д. Христов записва 51 македонски народни песни. Негови са 6 специално посветени на македонския фолклор изследвания, между които и сборника „66 Народни песни на Македонските Българи“ (1931), подбрани и нотирани от автора.
Сборникът е издание на Македонският научен институт, отпечатано в печатницата на велешанина Петър Глушков.
Песни в сборника са слушани и записвани от Иван Хаджов (учител и езиковед от Струга), Марко Симеонов-Плешката (дебърски войвода на ВМОРО от Галичник), Стефан Константинов Вълканов (от Битоля), Георги Цапев (от Прилеп), Васил Колчев Христов (деец на МФО и ВМРО (об.) от с. Зелениче, Леринско), Милан Антонов (учител от Щип), Христина Йорданова (учителка), Тодор Гавазов (учител и фолклорист от Прилеп), Юлия Заркова Антонова и и Елена Заркова (от Куманово), Васила Казанджиева-Младенова (учителка от Велес), Невена Николова (от Велес) и Андон Димев (велешки войвода на ВМОРО от Велес).
Изданието, по думите на проф. Л. Милетич, е в изпълнение на една от важните задачи на института за запазване за науката на богатството на македонската народна поезия, чието значение за изучаването на българската народна музика е голямо.
С изданието на македонските песни, нотирани и теоретично обяснени от бележития български музиколог, се туря началото на надлежната серия.
В своето въведение Д. Христов споделя, че заплахата от загубване на българския национален облик на сънародниците ни от Македония, Добруджа и Южна Тракия е голяма, а техните език, нрави, обичаи и песни са пред смъртна угроза.
Неговата цел е с подготвения сборник от 66 македонски песни, които са част от най-характерните македоно-български песни, да представи един културно-исторически документ за верния народностен облик на македонските българи в неговото безискуствено звуко-творчество, изложено на промени, отдалечаващи го от самобитния му вид.
Македонските българи чувстват и предават различните свои песни в същите оригинални музикални мерки (тактови форми), които са същностни и в песните на отсамните свободни българи.
Той разкрива своята надежда, „че сборникът ще послужи немалко за запазване и засилване на националния дух на македонския българин, и като принос към неговата духовна съкровищница, която е окриляла и сгрявала душите на дедите му, и в бъдеще ще окриля и сгрява будния дух на македонските българи, за да ги пази от национално затриване“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар