Македонският научен институт за взаимоотношенията с Р Северна Македония – с крачка пред държавата
През изминалата седмица Република Северна Македония (РСМ)
изпрати професор Владо Бучковски в София. Целта беше да се проведат
срещи с различни институции и чрез диалог да се реши проблемът с
наложеното от страна на България вето за започване на преговори за
присъединяване на Македония в Европейския съюз (ЕС).
По този повод
проф. Вл. Бучковски води разговори с президента на Р България – Румен
Радев, с министър-председателя – Бойко Борисов, с вицепремиера и
министъра на външните работи – Екатерина Захариева, с вицепремиера и
министъра на отбраната – Красимир Каракачанов и др.
Македонският научен институт (МНИ) от своето учредяване през
1923 г. се опитва чрез история, етнология, лингвистика и др. да докаже, че
територията на Македония е с предимно български характер.
Основно с
методите на науката и днес МНИ доказва, че населението, на Македония е
неизменно свързана с историята на държавата България. Той успя да
възстанови лектория „Македония“, водена от опитния журналист и член на
Управителния съвет на МНИ Костадин Филипов. На нея се изявиха
български държавници, политици, дипломати, журналисти, учени,
общественици. Те разгледаха събития от миналото на Вардарска
Македония, населена с преобладаващо българско население, така и
отродителните процеси в Скопие в годините от Втората световна война до
днес.
В рамките на лекторията преди повече от година участваха и гости
от Р С Македония – проф. Владо Бучковски, проф. Любомир Фръчковски,
политикът Петър Богоевски, журналистът Виктор Канзуров и писателят
Миланчо Янкоски. Те не само разказаха каква е ситуацията в Р Северна
Македония, но запознаха присъстващите с малко известни проблеми и
факти от страната, чиито граждани са. За присъстващите остава
впечатлението, че най-големият страх за гражданите в тази страна е
„идентитетот“.
Безспорно най-интересната част от гостуванията на политици и
общественици от РСМ е когато в рамките на лектория „Македония“,
започваше дискусионната част. Въпроси към гостите задаваха и българи,
родени в Македония, но пребиваващи в България.
На някои от тях бе
трудно и неудобно за лекторите от Р Северна Македония да отговорят.
Въпросите „Кога в преброяването на РСМ гражданите ще могат да се
запишат като българи?“, „Как роднини на някои от лекторите се оказват, че
са избягали в България и се определят като българи?“ и т.н. оставаха в
повечето случаи без задоволителни отговори.
С това МНИ не спря диалога с общественици от РСМ. Бяха проведени
две реципрочни срещи между членове на Института и университетски
преподаватели, учени и журналисти от Македония начело с проф. Владо
Бучковски, обединени от Сдружението за изследване на обществените
науки „Аргументум“ – Скопие. Първата среща се проведе в София на 16
февруари 2019 г. под наслов „Диалози за Македония“.
На нея се потърсиха
отговори на причините за силната антибългарска пропаганда на медиите в
Скопие, за конфронтацията в обществено-политическия, научния и
културния живот между хората от двете страни на Осогово, за оспорваните
в Р С Македония факти, явления и процеси от историята на Вардарска
Македония. Изразиха се мнения за някои несъвършенства в Конституцията
на Р С Македония и конституционните права на нейните жители, за
коридор № 8, за бизнес перспективите и др.
Втората среща с наименование „Диалог за сътрудничество в областта
на европейската интеграция и преговорите за присъединяване –
Предизвикателствата на Северна Македония и България“, беше проведена
в Скопие на 25 октомври 2019 г. Тя бе организирана от Фондация „Конрад
Аденауер“.
На форума бяха дискутирани доклади относно „Българският
опит в процеса на присъединяване към ЕС“ и „Реформиране на съдебната
система в съответствие със стандартите на ЕС“. Направиха се предложения
за общи проекти с Р Северна Македония, подпомагащи процеса на
интеграцията ѝ в ЕС. В отделен панел се разгледа „Историята като
предимство или недостатък по пътя към интеграцията в ЕС“.
Поради извънредната ситуация свързана с епидемията от COVID 19,
тези срещи не можаха да продължат.
Посочените факти показват, че започналата от МНИ научно-обществена дискусия чрез проведените форуми за горещите проблеми на Р
С Македония, сякаш подготви почвата за състоялите се разговори на
държавно ниво. Ще намери ли обаче Скопие верния път за интеграция към
ЕС с признаване на историческите реалности за българските корени на
мнозинството от населението в Р С Македония или ще продължи на базата
на мимикрия и отрицания да внушава на света, че тя е превърната в
„жертвен агнец“ от Р България е път, който трябва да избере обществото в
страната?
Отговорите на тези въпроси, които се надяваме, че и МНИ е
провокирал добронамерено, ще покаже доколко Р С Македония споделя
искрено европейските ценности и е готова за интеграция към ЕС.
Владимир Митов,
научен секретар на Македонския научен институт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар