В две статии от 26 ноември и 3 декември, 2020 г., публикувани в сайта на
„Свободна Европа“ и препечатани веднага в сайта „Дневник“, журналистката
Полина Паунова е посветила своето внимание на дейността и финансирането
на Македонския научен институт (МНИ). Самото заглавие на текстовете –
„Какъв е вашият проблем“. Как ВМРО урежда пари от бюджета за близки
сдружения и „Минавали са между капките“. Как никой не забеляза
държавните пари за близки до ВМРО сдружения, показва тяхното основно
послание – че Македонският научен институт е близко до политическа партия
сдружение, което „скрито“ получава държавни пари.
Прозрачното внушение
на авторката е, че МНИ е поредната „партийна каса“, в която се отклоняват
парите на данъкоплатците.
Целта е да се разколебае авторитета и унижи утвърдената родолюбива
научна организация, отстояваща с академични и обществени средства
българщината в Македония от близо век. Вземането на мнението на „другата
страна“ се изчерпва с изненадващ няколко минутен бърз телефонен разговор с
член на Управителния съвет на Института, цитиран със съответната
тенденциозност.
Заради незнанието и/или нежеланието на П. Паунова да представи
обективно целите и дейността на МНИ, се налага да припомним част от
историята му.
Той е основан на 21 декември 1923 г., от 52 известни български
учени и общественици (историци, философи, филолози), родени или
произхождащи от Македония и разгръща забележителна дейност в
десетилетията до края на Втората световна война. Между неговите
председатели и членове са едни от най-титулуваните български учени от
Софийския университет „Св. Климент Охридски“,
* Истината ражда врагове
1
Българската академия на науките и други научни институции: проф. Любомир
Милетич (1863–1937) от Щип, проф. Иван Георгов (1862–1936) от Велес,
проф. Александър Балабанов (1879–1955) от Щип, финансистът и
дългогодишен директор на Дирекцията на държавните дългове (1919–1939)
Никола Стоянов (1874–1967) от Дойран, известните историци Христо Силянов
(1880–1939) и акад. Иван Снегаров (1883–1971) от Охрид. МНИ издава
редовно списанието „Македонски преглед“, монографични научни
изследвания и сборници, обнародва поредиците „Материали за историята на
македонското освободително движение“ и „Македонска библиотека“.
След 9 септември, 1944 г., към ръководството на Института се посипват
обвинения, че прокарва „великобългарски“ шовинистични тенденции.
Мнозина от членовете му са отстранени от преподавателска и обществена
дейност, други са арестувани и получават тежки присъди или изчезват
„безследно“. На 2 юли 1947 г. по нареждане на ЦК на БКП МНИ е
ликвидиран, а книжният фонд на библиотеката, архивни ръкописи и стотици
предмети от етнографската му сбирка са изпратени в Скопие.
Година по-рано
(през октомври 1946 г.) на Скопие са предадени и костите на Гоце Делчев
(1872–1903).
На 3 май 1990 г. Македонският научен институт се възстанови като
неправителствена научна организация с обществено полезни цели. Той
възобнови обнародването на книги и на списание „Македонски преглед“,
запазвайки традициите му на най-старо списание в света, посветено на
Македония и Македонския въпрос.
Сред възстановителите от по-новия период
личат имената на уважаваните учени и общественици, вече покойните проф.
Петър Шапкарев (1908–1997), проф. Веселин Трайков (1921–2011), акад.
Димитър Ангелов (1917–1996), Коста Църнушанов (1903–1996) и много други.
Оттогава до сега Институтът е издал над сто книги посветени на българската
2
история и българите в историко-географската област Македония от
Средновековието до наши дни.
Институтът се помещава в сградата – Македонският дом на ул. „Пиротска“
№ 5, която самият той е построил през 30-те години на ХХ век.
До днес той не
е партийно обременен, защото е всеизвестно, че в народнополезното дело
няма място за политически пристрастия. Затова в състава му има личности,
изповядващи виждания от почти целия политически спектър. Сред тях по
обясними причини има и членове на ВМРО – Българско национално
движение, но и на много други политически партии от почти целия спектър на
българския политически живот днес.
Оценявайки важното място и значение на МНИ в научния и обществен
живот, народните представители от различни парламентарни групи от 43 и 44
Народно събрание приеха бюджетирането му, вследствие на което неговата
дейност се активизира значително. Този факт разтревожи определени кръгове
в Скопие, както и отделни организации и лица в Р. България. Те не искат да се
разделят с идеите на антибългарския македонизъм и днес, когато
двустранните отношения между Р. България и Р. Северна Македония се
напрегнаха, не се посвениха да се обърнат дори срещу Македонския научен
институт.
За съжаление, статиите на П. Паунова също имат подобен привкус.
Началната подхвърлена фраза за „стотици хиляди левове от държавния
бюджет с години ... отиват към една неправителствена организация“ е
определено манипулативна, а съобщената сума за субсидирането на МНИ е
нарочно представена обобщено за петте години, за да предизвика недоволство.
Всъщност става въпрос за покриване на месечни разходи на Института, които
са били 5 833 лв. през 2016 и 2017 г., а през следващите години – 8 333 лв.
С тази помощ МНИ през 2016–2020 г. е издал двадесет и четири
стойностни научни книги, подпомогнато е отпечатването и разпространението
на деветнадесет книжки от списание „Македонски преглед“. Общият обем на
3
всички издания надхвърля 10 650 страници. Излезли са също така 35 броя от
ежемесечния Бюлетин „Българите на Балканите и по света“, издаван от МНИ.
Цифровото изражение показва, че МНИ се превърна в издателски център с
огромна научна продукция, изискваща умения, висок професионализъм, но и с
необходимите финансови средства за нейната реализация. Много от
издадените в МНИ научни трудове са отдавна изчерпани от книжния пазар.
МНИ е организирал редица национални и международни научни форуми,
включително такива в Р. Северна Македония и Р. Сърбия, представил е книги
в страната и зад граница – в Европейския парламент в Брюксел, в българското
посолство в Скопие, в Асоциацията за славянски, източноевропейски и
евразийски изследвания във Вашингтон, в българските културно-
информационните центрове в Скопие и Босилеград, в Чешкия културен
център и в Полския институт в София.
Наши изложби са презентирани в
София, Кюстендил, Благоевград, а също и отвъд държавните граници – в
Скопие, Охрид, Корча и Босилеград. Средства се отделят за изплащане на
наема и издръжката на сградата на филиала на МНИ в Благоевград,
предоставена ни за дългосрочно ползване от Община Благоевград.
Македонският институт е първият научен център, който създаде собствено ТВ
предаване „Време е за Македония“, ръководено от МНИ методически, без
никакви финансови ангажименти. Създадохме постоянна музейна експозиция,
поддържаме библиотека и архивна сбирка, провеждаме ежемесечна лектория
„Македония“ и семинари. Наш колективен член е младежкият клуб „Даме
Груев“, който включва млади и бъдещи учени – докторанти, студенти и
ученици.
През 2018–2019 г. Македонският научен институт заедно със Сдружението
за изследване на обществените науки „Аргументум“ – Скопие и с подкрепата
на фондация „Конрад Аденауер“ организира в София и Скопие диалози и
серия срещи с интелектуалци от Р. Северна Македония, водени от проф. Владо
Бучковски.
4
За всички тези дейности информация може да се получи от интернет
портала www.mni.bg , който поддържаме. Многостранната работа в МНИ е
осъществявана с помощта на ограничен брой административен апарат с
минимално заплащане. Трудът на членовете или служителите на Института
често е бил и продължава да бъде безвъзмезден.
Подчертаваме, че отчетите за всички парични разходи на МНИ до
последната стотинка са предадени на надлежните контролни държавни
органи в Р. България.
В своите дейности МНИ има за свои партньори над 55 институции,
учреждения, духовни центрове, неправителствени формации, които търсеха
нашето сътрудничество. Между тях са Министерство на образованието и
науката, Министерство на културата, Министерство на външните работи,
Народното събрание, Държавна агенция „Архиви“, Институтът за исторически
изследвания, Институтът за български език, Институтът за балканистика към
БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград,
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Прищинският
университет „Хасан Прищина“.
МНИ бе съорганизатор на постоянната
музейната експозиция в реставрираната сграда на метоха към църквата „Св.
Стефан“ в Цариград.
Македонският научен институт пази спомена за злочестата пропагандна
атака на комунистическите власти и техните медии, предхождаща закриването
му през 1947 г.
Надяваме се, че никой не мечтае за споменатия по-горе
сценарий, когато на Скопие бе „подарено“ документалното и книжовно
богатство на МНИ, а репресиите спрямо македонските българи,
фалшификациите на исторически извори и обругаванията на българската
наука не стихваха.
За учените от Македонския научен институт, които произлизат и работят в
други центрове и звена на българската наука – БАН, СУ „Св. Климент
Охридски“ и останалите университети, музеи, архиви, библиотеки и училища
5
из цяла България, присъствието в ефира на информационни къщи като
„Свободна Европа“ или „Дойче веле“ винаги е бил знак и пример за спазване
на професионалните журналистически стандарти. Затова е толкова голяма
изненадата, а и обидата, че дейността на Института е представена
едностранчиво, без достатъчно задълбочена проверка и оценка на фактите.
Оставаме с впечатление, че или източниците, които ползва П. Паунова, са я
подвели, или че става дума за преднамерена атака с определени политически,
и във всеки случай, небългарски цели. Ръководството на МНИ в лицето на
неговия Управителен и Научен съвет винаги е било отворено към интереса на
медиите и затова сме смутени и разочаровани, че информация за дейността му
се поднася от анонимни, неназовани източници.
Обвинението, че Институт не е включен в системата на акредитация в Р.
България има своето обяснение. МНИ не е учебна организация и не извършва
образователна дейност. Добре е фактите да се проверяват!
„Знанието е сила“ е верую, което Македонският научен институт
изповядва вече почти сто години, въпреки историческите превратности и
нестихващите опити на угнетители и „доброжелатели“ да променят неговите
цели, научноизследователски стремежи, обществени прояви и актуални
експертни мнения. Той няма да се откаже да доказва и показва на
всеослушание историческата истина за историята българите в историко-
географската област Македония през вековете – без значение дали се/ или не
харесва на отделни медии и лица, заради несъответствие с техните знания,
култура и памет за миналото.
Нашият опит да получим право на отговор в горепосочената медия не даде
резултат. Ето защо с настоящето изложение Македонският научен институт
дава гласност на своята обществена и научна позиция, относно
несправедливите и неоснователни обвинения, а и откровени инсинуации.
София, 22 декември 2020 г.
Управителен съвет на Македонски научен институт
6
Няма коментари:
Публикуване на коментар