Патриарх Кирил (1901 - 1971)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 1

120 години от рождението на Патриарх Кирил (светско име Константин Марков Константинов) (3 януари 1901, София – 7 февруари 1971, София) – патриарх на Българската православна църква (1953–1971), историк, академик (1970), доктор по богословие (1927), доктор хонорис кауза на Духовните академии в София, Москва и Ленинград (дн. Санкт Петербург). 

 През 1914 г. постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1920 г. Следва (от 1920) богословие в Белград, завършва (1925) в гр. Черновиц (дн. гр. Черновци, Украйна). През 1928–1930 г. специализира философия в Берлин. Приема монашество като студент (1923). Йеромонах (1930); архимандрит (1932); секретар на Светия Синод (1934); Стобийски епископ (1936); Пловдивски митрополит (1938) и заедно с това временно управляващ Маронийската (Гюмюрджинската) епархия (1941–1944);наместник-председател на Св. Синод (1951). На 10 май 1953 г. е избран за патриарх и Софийски митрополит. 

 Като Пловдивски митрополит през 1943 г. се обявява в защита на българските евреи и допринася за спасяването им от лагерите на смъртта. Патриарх Кирил развива голяма обществено-политическа и книжовна дейност. Работи в областта на историята на Българското възраждане и националните борби на българите от Македония и Тракия. Има принос за издирването и обработването на исторически извори. 

 Съчинения: „Панарет, митрополит пловдивски (1805–1883)“ (1950), „Натанаил, митрополит охридски ипловдивски (1820–1906)“ (1952), „Съпротивата срещу Берлинския договор – Кресненското въстание“ (1955), „Българо-мохамедански селища в Южни Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско)“ (1960), „Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век“ (1962), „Принос към униатството в Македония след Освободи-телната война (1879–1895)“ (1968), „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878“ (Т. 1, 2, 1969–1970) и др.