За цар Самуил и критериите от Копенхаген

Иван Николов

бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12.

Д-р Иван Николов

Отказът на Р България да подкрепи на този етап преговорната рамка за еврочленството на Република Северна Македония предизвика бурни антибългарски реакции, които в РСМ никога не са и стихвали, но сега пламнаха и в някои кръгове в България, в съседните страни, та дори и в Европа. 

Бивши и настоящи политици, журналисти и политически коментатори и анализатори си дадоха за право да раздават непоискани „европейски“ съвети на България, която, както и винаги досега, трябвало да си затвори очите и щедро и безусловно да подкрепи македонското еврочленство, пък после в процеса на преговорите да се решават спорните въпроси. Дори конструираха тезата, че задържането на преговорите за македонското еврочленство било обслужвало руските интереси на Балканите!? 

Като че ли езика на омразата и сатанизацията на България обслужва европейските интереси. Ходът с безусловната и безрезервна подкрепа България го игра със сръбското еврочленство и той не само не бе оценен по достойнство от сръбските правителства, но и с нищо не допринесе за подобрение на положението на българското малцинство в Западните покрайнини, които, между другото, Сърбия съвсем незаконно ги владее след разпадането на Югославия. 

Относително леко получената подкрепа за началото на преговорите утвърди убеждението сред сръбските политици, че в Европа лесно може да се влезне през задния двор и даже дълбоко да се бръкне в еврофондовете. Така преговорния процес зацикли – от март 2012 г. досега Сърбия е затворила само две от общо 35 преговорни глави. 

С други думи, умишлено протака преговорния процес с цел печелене на време и изчакване на благоприятни международни обстоятелства за решаване на сръбския национален въпрос – създаване на Велика Сърбия от териториите на Република Сръбска, Черна Гора, Косово, пък и от Македония. 

Независимо от мантрата за „никога по-добрите отношения между Сърбия и България“, която често едностранчиво се подхвърля от българска страна, достатъчно е да прочетем антибългарските изявления на сръбски официални лица през последните няколко години, за да разберем откъде духат ветровете и какви са целите на последните яростни антибългарски провокации в Македония. 

Изместването на същността на спора за преговорната рамка към историческите въпроси от българска и към въпросите за „идентитетот и язикот“ от македонска страна, води до замитане на съществените политически и икономически въпроси от които зависи не само устойчивото решаване на отношенията между двете държави и македонското еврочленство, но и стабилността на Балканите и в Европа. 

От това и от лобистките ходове на учениците на сръбската дипломатическа школа, идват и недоуменията по българската позиция за историческите въпроси, които прозвучаха в изказванията на някои евробюрократи. Колкото и да сме прави в исканията си, ние не можем да очакваме от Михаел Рот или Ангела Меркел да познават тънкостите и да арбитрират в нашите спорове за цар Самуил и Гоце Делчев. Наймного да ги бутнат в графата „двустранни спорове“ и както с Гърция, да ни оставят две-три десетилетия да се разправяме с македонските „историчари“. 

Може би точно затова българо-македонският спор за преговорната рамка трябваше да им бъде сервиран на по-разбираемият за тях, брюкселски език. Днешните евробюрократи едва ли разбират нещо от нашата средновековна и нова българска история, но ако им кажем, че РСМ не покрива критериите от Копенхаген, тогава може и да се замислят. 

А тя определено не ги покрива. Защото, за да започне преговори за присъединяване към ЕС, Република Северна Македония трябва найнапред да отговаря на първият основен критерий: “Институционална стабилност като гаранция за демократичен и правов ред, за опазването на човешките права, както и зачитането и защитата на малцинствата“. На второ място е: „Функциониращо пазарно стопанство и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС“, и на трето: „Възможност за поемане на задълженията на членството, включително и капацитета за ефективно прилагане на правилата, стандартите и политиките, които съставляват законодателния корпус на ЕС („достиженията на правото“), както и придържане към целите на политическия, икономическия и паричен съюз“. 

За нас е по-важно и политически по-печелившо, изхождайки от критериите от Копенхаген, заедно с нашите европейски партньори да настояваме, преди започването на преговорния процес Република Северна Македония да осигури институционална рамка и ефикасни правни механизми за защита на личната сигурност и човешките и малцинствени права на ония македонски граждани, които се декларират като българи. 

Да настояваме да санкционират езика на омразата срещу българите и да престанат преследванията и кампаниите срещу тях. Когато те се почувстват признати и сигурни, тогава и българската история и българският език си идват на мястото като неделима част от тяхното българско национално самосъзнание. Към настоящия момент Конституцията на РСМ не признава нито българите, нито техните национални и човешки права, а ние искаме да признаят, че самите македонци са произлезли от тях и от българската история! Не че не е вярно. Но за да може тази историческа истина и правно да се материализира, българите първо трябва да бъдат признати в македонската конституция, а след това и с един пакет закони, благодарение на които те не само да се почувстват сигурни и защитени, но и свободно да упражняват своите граждански и културнопросветни права, които са в основата на всяка национална самобитност и гражданска сигурност.

 Също така македонската позиция е много по-уязвима пред европейските партньори от гледна точка на вековното протакане на строежа на ЖП линията София – Скопие и на македонската отсечка от транспортен коридор № 8. Европеизирането на РСМ без свободно движение на хора, стоки, идеи и капитали, няма как да се случи. 

Ето за тия фундаментални неща трябва да говорим много повече с македонските и европейските ни партньори. Културната надстройка и историческите спорове ще продължат още известно време и по примера с другите югорепублики, ще си дойдат на място и постепенно ще стихнат. Парадоксално е, че една Албания нямаше никакъв проблем да признае съществуването на българско малцинство върху собствената си територия. Македонските власти също няма как да изтрият българите от етническата си карта, независимо от това колко дълго ще си затварят очите пред безспорните исторически факти. 

Освен това през изтеклите три десетилетия над 110 000 македонски българи документално са доказали българският си произход и са подписали нотариално заверени декларации за българско национално самосъзнание в процедурата за придобиване на българско гражданство. Сред тях са и немалко високопоставени официални представители на РСМ. Следователно, има българи в Република Северна Македония, спазвайте правата им, ако искате да станете членка на Европейския съюз!