Авторитетно албанско издание публикува обширно интервю с д-р Антон Панчев от МНИ

Няма ЕС с тази абсурдна идеология на Скопие 

[заглавието е на редакцията на „Шеня“] 

Членът на Македонския научен институт д-р Антон Панчев даде обширно интервю за албанското списание „Шеня“ (“Shenja” – www.shenja.tv), което се издава в Република Северна Македония и се разпространява в Албания, и в Косово. Почти целият януарски брой 117, първи за 2021, е посветен на спора между Скопие и София, а интервюто на д-р Панчев е централното, като е публикувано на с. 6 – 12. Неговото мнение е предадено с оглед на спецификите на албанските читатели, а въпросите са специално подбрани, за да се опровергаят пропагандните тези на македонистките кръгове. Впоследствие ще бъде направен обзор и на мненията на албанските журналисти и анализатори, публикувани в този брой на „Шеня“.

1. Съветът на министрите на Европейския съюз и на последната си среща не даде виза Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС. Смятате ли, че е коректна – в политически смисъл – позицията на България за блокирането на евроинтеграционния път на Северна Македония? 

България има правото да използва всички легитимни инструменти, базирани върху правото на ЕС, за да защитава своите интереси. Основни принципи на ЕС са тези на добросъседството, борбата с дезинформацията, осъждането на комунизма. Точното изпълнение на договорите е основен принцип в международното право. Тези принципи са установени в няколко резолюции и други документи, докато основните български искания са в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите държави. Северна Македония ги нарушава систематично и не може да влезе в ЕС с тази абсурдна идеология, която има за основа омразата и кражбата на история. И най-важното в този аспект – Република Северна Македония е последната държава в Европа с расистка идеология и пропаганда! 

За съжаление това е официалната политика на тази държава. Идеологията на македонизма е създадена върху расови стереотипи и омраза срещу българския етнос. Това се вижда много ясно от учебниците и от систематичните декларации на някои политици, журналисти и академици от Северна Македония. Правят се директни опити за „диференцирането“ на българите и „македонците“ въз основа на расови различия! Да се създава идеология върху „расовите белези“ е в пълно противоречие с научните принципи и с европейските ценности. Още повече – настоява се, че „татаро-монголите“ били на по-ниско културно и расово ниво от „бялата раса“!? 

Докато за нивото на етническата омраза в Северна Македония, точно на албанците няма нужда да се дават примери. Ако Северна Македония влезе в ЕС с настоящата идеология, тя би продължила своята агресивна кампания срещу България, защото тази идеология е създадена в своята същност като антибългарска. Е, няма да влезе с тези тежки товари от Титовото минало. 

Нужна е съществена промяна и разтурянето на идеологиите и на гнездата на расовата омраза, често маскирани като образователни и научни институции. Тежка манипулация е, че нито една друга държава не била подкрепяла българската позиция и София била в изолация. Всяка страна в ЕС има своите проблеми и позиции и ги защитава. Няма нужда да се търси някаква коалиция или подкрепа в ЕС във връзка с този въпрос, тъй като българската позиция е напълно достатъчна. Вътре в ЕС коалиции се правят, когато е нужно някакво количество гласове за приемането или за блокирането на някакво решение. Нито една страна в ЕС например не подкрепяше политиката на Гърция спрямо Северна Македония почти три десетилетия. 

Трябва да се разбере, че ЕС работи като клуб на интересите. Всеки ден има примери, когато държавите членки защитават своите интереси с голяма отдаденост и използват всяка възможност да подобряват своята позиция или да спечелят нещо. Журналистите и експертите в Северна Македония, които се занимават с изследването на политиката на ЕС и с евроинтеграцията, трябва да изследват и да анализират тези принципи и реални процеси в тази организация, а не да се основават върху остаряло мислене за някакво задължително „братство-единство“, върху което бил основан Европейският съюз! 

 2. Може ли да ни обясните кои са основните причини България да поддържа блокираща позиция спрямо Северна Македония? 

Бих искал да започна моя отговор с опровергаването на бруталната пропаганда на кръговете в Скопие. Нито Република България, нито българските учени не отричат появата през последните десетилетия на северномакедонска идентичност, която, при всички случаи, не е структурирана по ясен начин и без съмнение съдържа много нюанси, които са в противоречие един с друг. Ние, фактически, не знаем какво точно ще означава една такава идентичност, като и те самите не знаят. В тази „идентичност“ има един постоянен и неизменяем елемент – антибългаризмът и антиалбанизмът. Както и да е, не може да приемем нейните екстремни антибългарски форми. Изобщо! 

Тези хора могат да имат нация, църква, култура, идентичност (и македонски език след покриването на автентичните научни критерии), може да имат каквото желаят и имат това право, независимо от трагичния начин на формирането на северномакедонците. Следователно, всеки човек и всяка нация има своето право за идентичност. Това право го имат както всички граждани на Северна Македония, така и всички граждани на Република България. Но не може да игнорираме факта, че има и много хора в Република Северна Македония, които не се съгласяват с една такава идентичност. Имаме предвид българите в Северна Македония. 

През последните 20 години около 90 000 души от Северна Македония получиха и българско гражданство върху базата на самодекларацията, че имат български етнически произход. Обясненията на някои политици от Северна Македония, че във всички случаи била повлияла икономическата перспектива за един по-лек живот, са обидни за самата северномакедонска идентичност, която изглежда може да се продава без много колебания. 

В спора със Северна Македония България защитава българската национална идентичност, българския език, българската култура и спомена за всички българи от историческата област Македония, които са се борили и са загинали, за да защитават своето българско самосъзнание. България няма да позволи нейната история, нейната култура и нейните исторически личности да се присвояват и паметта за тях да се осквернява. Ще защитаваме нашата идентичност от Свети Климент Охридски, Самуиловото царство, Охридската архиепископия, Екзархията, възрожденците, ВМОРО и така нататък до последния българин от и в тези земи. Българската позиция се подкрепя от хиляди и хиляди автентични доказателства. 

Всеки човек и всяка нация заслужават уважение за своята идентичност и език. Уважението трябва да бъде взаимно. Ако северномакедонците желаят да се уважават от българите, и те трябва да показват уважение към идентичността на всички българи от тази област на Балканите, независимо живи или мъртви. Българските официални лица и учени изобщо не желаят да налагат със сила своите позиции на северномакедонските представители във връзка с гореспоменатите въпроси, както и във връзка с други въпроси. 

Те искат честни дебати, но и реални резултати в кратки срокове. Дебатите, оценките и резултатите от тях трябва да се основават върху обективната етническа, културна, езикова, религиозна реалност в тези земи от епохата на Ранното средновековие до края на ХХ век. Тази реалност може да има различни трактовки в някои аспекти, особено през ХХ век, и българската историография не е „перфектна“ (нито една историография в света не може да има претенции за „перфектното“ осветляване на миналото), но третирането и заключенията винаги трябва да се основават върху факти, аргументи и извори от съответното време, разглеждани по сравнителен начин. Ако има несъгласия за периоди, събития или исторически личности, те трябва да се разрешават въз основа на „автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“, както се казва в член 8, т. 2 на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония. 

 3. И, струва ли ви се справедливо, интерпретацията на историята и на идентичността да бъдат достатъчна причина за блокирането на Северна Македония за членство в Европейския съюз? 

По-достатъчна причина не можеше да съществува! В Европа, в САЩ и в много развити страни има доста остри идеологически и културни битки, които в основата си имат въпросите на идентичността в различни измерения. Но пряк паралел тук не може да се прави, защото България се придържа към историческата истина в оценката на фактите и не се подхлъзва към екзотични теории за идентичността. България има първостепенно място в Европа не заради своя икономически, военен, демографски или геополитически потенциал, а заради своята култура и цивилизация. България има своето запазено място на картата и в историята на европейската цивилизация именно заради културните процеси, развили се по времето на Средновековието. Затова ние не можем да позволим никакво засягане на нашата култура и история. Претенциите на Скопие засягат в самата ѝ същност българската национална сигурност, защото отношенията на България с една доста важна държава за нашата сигурност, но и за общата сигурност в Европа и в света, каквато е Русия, са изградени върху постиженията на българската цивилизация и върху българските културни влияния през различни периоди на Средновековието. 

Това важи и за отношенията на България с други държави и култури като Сърбия, Украйна и т.н. Освен това, политиката на България, поне през първата половина на ХХ век, която има за цел освобождаването на българите под чужда власт, в един такъв случай би била напълно погрешна и агресивна. България би се наредила до държави като Сърбия, Гърция и Румъния, които са завладели територии с чужди населения, които са асимилирали, прогонвали и унищожавали. Приемането на абсурдните тези на пропагандистите от Скопие би означавало да се преразгледат историческите и геополитическите отношения между България и славянския и европейския свят в пълна вреда на българските интереси. Би означавало постиженията и мястото на българската цивилизация през нейната хилядолетна история да се подложат на пълна преоценка и българската култура да се снижи в измеренията на европейската и световната култура. Ако този спор беше просто едно несъгласие относно факти, би се разрешил много бързо чрез науката. Но и блокирането на работата на Съвместната комисия по историческите въпроси от страна на представителите на Северна Македония показва ясно, че за Скопие този спор е напълно политически, следователно трябва да се разреши посредством политическите инструменти. 

Каузата на защитата на българската цивилизация обединява всички българи, независимо от другите различия с разнообразен характер. Заслужава да се подчертае, че българите за първи път са толкова обединени в своята най-нова история. Само някои пропагандисти, мотивирани от неолиберални, сръбски или руски кръгове, правят напразни опити да дискредитират българската позиция, но тяхното влияние в България е точно „нула“ и „печелят“ само присмеха на българите.  

4. Не смятате ли, че този спор може да се отложи за по-късно, междувременно преговорите могат да продължат? 

 България почти 30 години подкрепяше безусловно Северна Македония – беше първата държава, която призна нейната независимост, териториална цялост и суверенитет на 15 януари 1992 г., но и по-късно даваше своята всеотдайна помощ. Времето минаваше без никакво позитивно развитие в Северна Македония спрямо България. Обратното, езикът на омразата, фалшификациите, атаките срещу българската идентичност се увеличават непрекъснато. Именно началото на преговорите с ЕС е последният момент за представянето по категоричен начин на българските искания. 

 5. Как оценявате Договора за добросъседство между Северна Македония и България и защо това споразумение не беше достатъчно да предотврати българското вето за откриването на преговорите с Европейския съюз? 

Когато този Договор се подписа през 2017 г. имаше много позитивни очаквания в България за бързи развития. Но тази радост излезе доста наивна. Българските официални лица бяха повярвали на северномакедонската страна, че е искрена и желае бързото разрешаване на несъгласията. В този Договор обаче, не са включени достатъчно механизми за осигуряването на нужните резултати. Има пълен консенсус в България, че този Договор трябва да се преразгледа, да се направят анекси или да се подпише някакво друго споразумение с определени по точен начин стъпки, резултати и срокове. 

 6. Осъзнава ли България, че с тази блокада подтиква Северна Македония към Сърбия и това е от полза на руските интереси в региона за задържането на Балканите извън ЕС? 

По принцип България защитава своите интереси и не ни интересува изобщо дали някое действие на София може да импонира на една или друга държава в един или в някакъв друг момент. Но България е отговорна и спрямо евроатлантическите партньори. Така, България позволи членството на Северна Македония в НАТО без никакво условие. По този начин на сръбското и руското влияние се сложи край. Не смятам, че Русия и особено Сърбия могат да предложат на Северна Македония достатъчно икономически и геополитически ползи, та мнозинството от населението на тази страна да предпочете ориентацията към тези държави. Както и да е, това е работа на гражданите на Северна Македония. Точно в интерес на Русия е Република Северна Македония да влезе в ЕС със своята националистическа и расистка идеология. В такъв случай в ЕС би се появил още един проблем за стабилността на Съюза и основните принципи на ЕС, които споменах по-горе, ще се подложат на сериозно изпитание. 

 7. Това, между другото, върви и в полза на Коридор 10 и в ущърб на Коридор 8. Кой ще бъде отговорен за това? 

Тридесет години се говори много за Коридор 8, но важен напредък все още няма и вина имат всички актьори, които са включени в този процес. Активизирането на работите в Северна Македония за изграждането на този Коридор е включено в българските искания към Северна Македония. Ако като „отмъщение“ властите в Северна Македония забавят или прекъснат този проект, това би показало незрелостта на правителствените кръгове в Скопие. 

 8. Какъв смятате, че може да бъде епилогът на преговорите между България и Северна Македония и ще рече ли това, че Северна Македония още 30 години трябва да стои извън ЕС, докато се разбере с България? 

Този спор може да се разреши и утре. Достатъчно е или историците от Северна Македония да покажат автентични документи и доказателства за антибългарските си тези, които са представени в учебниците в тази страна и които ги защитават публично, или политиците и историците в тази държава да покажат смелост и да приемат българските тези за разглеждането на общата история. Иначе, България има една ясна програма как ще действа по време на пътуването на Северна Македония към ЕС и как ще се защитава българският интерес. 

На 9 октомври 2019 г. правителството на България прие „Рамкова позиция относно разширяване на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания“ и един ден по-късно българският парламент единодушно гласува декларация в подкрепа на българската позиция. След това, българските искания са представяни и са включвани в съответните документи на ЕС, които разглеждат процеса на евроинтеграцията. Докато Албания се радва на пълната българска подкрепа, спрямо Северна Македония има много условия заедно с етапите за тяхното изпълнение. В този документ са показани ясно нужните стъпки и постижения на Северна Македония, които трябва да се реализират в конкретни срокове. 

Политиците от Северна Македония, които се занимават с евроинтеграцията на тяхната държава, през предходните месеци бяха изпълнени с един лъжлив оптимизъм, че уж България „няма да ни блокира“. Това поведение говори или за непознаване на българската позиция, която е повече от публична, или са смятали че официална София би се преклонила под някакъв натиск от международния фактор, или са проявили безотговорност в своята работа, стимулирани и от страха от евентуален сблъсък със северномакедонския национализъм. 

В някакъв момент, може би през март 2021 г., България ще позволи започването на преговорите (ако управляващите в Скопие покажат активни действия за изпълнението на съответните български искания) и тогава политиците в Скопие могат да направят отново една тежка грешка мислейки, че България била отстъпила. Не! България има ясна програма с ясни стъпки и ни знаем, че може би ще ни трябват много години, за да реализираме нашите искания и стратегии. Разбираме, че в Северна Македония трябва да се промени общият граждански климат, за да има напредък. Колко време ще продължат тези процеси в съседната страна аз не зная. Знаем, че ние, българите, имаме и историческата истина, и нужното време на наша страна. Колко са готови да чакат гражданите на Северна Македония, е тяхна работа. 

 9. Позицията на Северна Македония извън ЕС подхранва антизападните кръгове тук и това причинява сериозно разделение между албанците и македонците. Смятате ли, че по този начин, спирайки евроинтеграционните стремежи на албанците, да рискувате и враждебността на албанците към България? 

Анализът показва, че албанците като цяло и особено албанците в Северна Македония могат да спечелят някои много важни неща за техните интереси във връзка с начина на разрешаване на споровете Скопие – София. 

 Първо, автентичните научни принципи трябва да се прилагат в изследването и в разрешаването на всички спорове с исторически подтекст на Балканите. Албания има многобройни проблеми с Гърция и между представителите на тези две държави трябва да има дебати и по исторически теми. 

Не може да се прави паралел между спора България – Северна Македония и спора Гърция – Албания, защото официална София иска от Скопие да приеме историческата истина, докато Атина настоява Тирана да приеме някои неистини.

 Така е и в споровете Косово – Сърбия, понеже в тяхната същност стоят сръбските претенции за Косово като „люлката на Сърбия“. Дебатите и споровете във връзка с тези исторически събития и процеси трябва да се разрешават върху ясни научни принципи, т.е. базирайки се върху документи, върху научната интерпретация на историческите събития, придържайки се към автентичните извори и върху обективните доказателства. 

Второ, предефинирането на фалшифицираната идентичност на настоящите северномакедонци трябва да донесе ползи и за албанците в тази държава. В учебниците в Северна Македония има немалко текстове, които са обидни за албанската нация. Смятам, че в тази държава трябва да се промени начинът на писане и на учене като цяло. Не може да има лъжи за българите и да няма и за албанците, защото от значение е духът, който царува в едно общество. Когато доминира омразата, че и по-лошо, когато тя се основава върху срамни фалшификации, е „нормално“ тази омраза да засяга и други сегменти и общности в тази страна. 

 Трето, геополитиката и интересите на албанците изискват те да следят с внимание развитието на спора Скопие – София. Без съмнение, албанците в Северна Македония имат желание държавата, в която живеят, да се интегрира колкото се може по-бързо в ЕС. Следователно, на пръв поглед, изглежда сякаш българското вето уврежда и албанците в тази посока. Обаче, анализирайки пълната картина, може би да звучи парадоксално, може да се направи изводът, че българското блокиране, сега или в бъдеще, е в съответствие с албанските стратегически интереси. Защо? 

Република Северна Македония върви към ЕС заедно с Република Албания. От албански интерес е тези две държави да не се разделят в този процес. Когато знаем, че Албания в един или в някои моменти ще се сблъска с някакво гръцко вето, блокирането на Северна Македония от София би подпомогнало по непряк начин и Албания, защото евентуалното приемане на Северна Македония в ЕС преди Албания би донесло катастрофални геополитически последици и за албанците, и за България.

Това заради открития съюз между Сърбия, Гърция и политическата класа в Скопие. Ако се реализира един такъв сценарий, България би се намерила много натясно в ЕС под координирания натиск на тези три страни, докато албанците биха били напълно блокирани. Българският и албанският интерес е еднакъв – първо, Албания да влезе в ЕС заедно със Северна Македония и, ако е възможно, и със Сърбия и, второ, в Скопие да бъде на власт една политическа класа, ориентирана към Тирана и София. Също така, трябва да се има предвид, че държавите, които стават членки на ЕС, правят това със стабилизирани институции и с един конституционен ред, който гарантира липсата на съществени спорове за ролята и мястото на различните общности в съответната държава. По тази причина, след влизането в ЕС, ще бъде по-трудно да се променя юридическата система в тази посока, защото всяко напрежение с етнически нюанси ще се схване като дестабилизация на целия Европейски съюз. 

 10. Кажете ни какви са албано-българските отношения в историята и как ги оценявате днес? 

Добре известно е, че между българския народ и албанския народ е имало добри и приятелски отношения. Много може да се говори и за приятелските отношения между Албания и България още от основаването на албанската държава. В българските архиви се съхраняват много документи, които подкрепят историческата позиция на Албания в региона. 

Много е говорено и трябва да се говори и още повече за албанската диаспора в България по времето на Османската империя, за село Мандрица [Ивайловградско], за албанската колония с София и в други градове, която е дала изключителен принос за развитието на различните процеси в епохата на Албанското възраждане. През последните години аз лично се занимавам с изследвания за влиянието на албанския върху някои езикови явления в българските говори и диалекти. 

Излизат доста интересни факти, които показват, че конвергенцията между българския и албанския е била и по-дълбока, отколкото сме мислели. Що се отнася до нашите исторически отношения, може да направим няколко основни извода. Българската политика спрямо албанците е непоклатима след 1913 г. и е ясна – приятелство и сътрудничество с целия албански политически и интелектуален фактор. България и нейните ръководители винаги са имали желание и са работили за засилването и за консолидирането на албанския политически фактор на Балканите, защото това ни устройва много. 

Целта на българската геополитика на Балканите през последния век е да имаме за съюзник една силна и обединена Албания. Затова, България винаги е работила за консолидирането на албанския фактор, изцяло различно от Сърбия и Гърция, а в последните десетилетия и Северна Македония, които винаги са искали да разделят и да отслабят албанския фактор, за да реализират своите геополитически планове, „договаряйки се“ с безотговорни кръгове в албанската политика.  

11. Може ли да ни обясните какви са настоящите отношения на България с Косово и с Албания? 

Когато Република Албания призна официално българското малцинство през 2017 г., това се оцени много високо в България, защото Албания е пример на Балканите за постоянно добро отношение към малцинствените общности на нейна територия. Това показва ясно, че Албания и албанският народ винаги са следвали най-високите хуманни стандарти спрямо „другите“, въпреки че срещу албанците е бил извършен страшен геноцид през ХХ век, но и днес се правят опити за изтриването на албанците в Долината на Прешево. Тази политика на албанската държава повлия много за развитието на нашето сътрудничество и основавайки се върху нашите традиции на приятелство е лесно да се направи прогнозата, че отношенията между България и Албания ще продължат позитивната тенденция, но трябва да се задълбочават още повече в областта на икономиката и в областта на културата. 

Анализирайки българо-албанските отношения едно специално място заслужава българската подкрепа за създаването на Косово като държава. Още след започването на военната операция през 1999 г., българските институции взеха решение да я подкрепят посредством осигуряването на логистична поддръжка за НАТО. На следващия етап, след войната, България поддържаше мироопазващата операция в Косово и в продължение на своята принципна политика във връзка с Косовския въпрос, България призна независимостта на Република Косово, като продължи и своята подкрепа за новата държава, използвайки своите политически и дипломатически ресурси за тази цел. 

Смятам, че и Република Косово трябва да прави постоянни усилия за разбирането на българската политика относно Западните Балкани и специално спрямо Сърбия. България направи грешка, че не постави категорични условия на Сърбия още в началото на преговорите ѝ с ЕС. Трябваше да го обвърже с правата на българското малцинство в Сърбия, с отварянето на досиетата на сръбските (югославските) репресивни служби, с разкриването на сръбските проекти и геноцидния механизъм срещу българите, албанците и някои други общности през последните две столетия. 

Но все още има време тази грешка да се поправи и Сърбия да се блокира в евроинтеграционните процеси и да се задължи да поиска извинение и за своите шовинистични проекти. Във връзка с развитието на албано-българските отношения могат да се направят и няколко прогнози за следващите години. 

Първо, България ще продължи своята пълна подкрепа за Албания по нейния европейски път. 

Второ, България е подкрепяла, подкрепя и ще подкрепя Косово, когато тази държава ще се сблъсква с различни предизвикателства. 

Трето, българските институции нямат и няма да имат негативна позиция спрямо исканията на албанците в Северна Македония, когато става дума за подобряването на техния статут в тази държава. 

Що се отнася до спора Скопие – София, на нас ни е достатъчен и приятелският неутралитет от страна на албанския фактор. Благодарим на нашите албански приятели, които по някакъв начин са показали добро отношение към българската позиция. Няма да го забравим. Уважаваме и мненията на тези обществени фигури, които излизат срещу българската позиция – дали заради емоциите, дали заради факта, че тяхната работа или кариера е в зависимост от институциите в Скопие, дали заради техните политически тактики. Тяхно право е. 

Все пак, албано-българските политически отношения не могат да се извадят от геополитическите процеси на Балканите. Тук може да започнем с малко история. Преди Балканските войни Царство България е най-силната държава на Балканите, но е централна страна и претенциите на всички останали съседи го хванаха натясно. България и сега е централната страна в нашия регион от географска гледна точка, но геополитическата ситуация е променена по съществен начин. Турция и Гърция има много сериозни спорове, Сърбия е във влошени отношения с много от своите съседи, като има и големи вътрешни трудности, дори и Румъния ще задълбочава конфликта си с Русия заради съществения румънски интерес – Молдова. 

Казано другояче, България има пространство и време за уреждането на вътрешните си проблеми, свързани с реформирането на работата на институциите и с подобряването на живота на гражданите. Във външната област нямаме проблеми и тежък натиск върху нашите ключови интереси. С нашите скромни ресурси в следващите години (или десетилетия) ще разрешим в българска полза спора със Скопие. Гърция, Сърбия, Румъния без съмнение не желаят България да има успех в тази посока, защото по някакъв символичен начин София би преразгледала резултата от Балканските войни, но лидерите на тези държави мълчат, тъй като от България зависят равновесията на Балканите. 

България има умерено поведение в регионалната си политика, макар че се вижда ясно, че София изгражда полека-лека едно стратегическо партньорство с Турция, което може да се забележи например с изследването на политиката на България в полза на Турция на равнище ЕС. При тези геополитически обстоятелства, от българска гледна точка дали ще има или няма да има стратегически отношения между България и албанските държави (и организации), зависи главно от албанския политически и интелектуален фактор. 

Нормално е Албания, Косово, албанците от Северна Македония да имат различни приоритети, но ако албанският фактор като цяло има интерес от стратегическо сътрудничество с България, може да представи една консолидирана позиция в София и тя ще се разгледа с внимание от отговорните български институции. Тази евентуална позиция трябва да се поддържа от вземащите решения фактори в албанските държави и политически организации, трябва да разглежда по комплексен начин нашите отношения и да съдържа ясни и гарантирани предложения за българската страна. 

Ако албанският интелектуален и политически фактор не смята, че България е важен фактор или не може да се обедини за такива действия, за нас не е проблем и не могат да се очакват изобщо антиалбански действия от България. В тази връзка, всеки албански анализатор, всеки албански политик, който желае да представи своите мнения в София, е добре дошъл. При всички случаи, при своя сблъсък с гореспоменатите предизвикателства, албанците имат нашите най-искрени симпатии.