Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 12.
През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като дружинен командир в 7-и пехотен Преславски полк. По време на войната взема участие в сраженията при Сливница и Драгоман и с. Братушково, в което е тежко ранен.
Военната му кариера преминава през всички офицерски звания и на 1 февруари 1901 г. е произведен в звание генерал-майор.
През 1897 г. Ив. Цончев става член на тайните офицерски дружества в армията – Българските освободителни братства и малко след това посещава с чужд паспорт Македония и Одринска Тракия.
В началото на 1901 г. напуска редовете на българската армия и се включва трайно в македоно-одринското освободително движение.
На Деветия конгрес на македоно-одринската организация в България (1901 г.) е избран за подпредседател.
В действителност става основен ръководител на ВМОК, а дейността му причинява разцепление в комитета.
През 1902 г. ръководеният от него ВМОК организира и провежда Горноджумайското въстание. Тогава ген. Цончев начело на въстаническа чета влиза в Горноджумайско и води боеве с турски части. В боя при с. Бистрица в Рила е ранен.
През 1903 г. ген. Цончев взема дейно участие и в Илинденско-Преображенското въстание.
Оглавявайки въстанически отряд от около 400 души, той действа в Мелнишко и Разложко съвместно с четите на ВМОРО. С оглед спечелването поддръжници на освободителното дело, след въстанието той посещава Париж и Лондон, среща се с известни политици, дипломати и общественици.
За консолидирането на македоно-одринското освободително движение, ген Цончев приема предложението за саморазпускане на ВМОК, направено от ВМОРО по време на нейния Рилски конгрес (1905) и прекратява активната си дейност в революционното движение. За своята дейност и заслуги е награждаван с много български и чуждестранни отличия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар