Филиалът на МНИ взе участие в откриването на изложба на РИМ - Благоевград, представяща ретроспекция на археологическите разкопки в Пиринско

Научно събитие във МНИ – Филиал Благоевград 

Изложба 

„СРЕЩИ С МИНАЛОТО – РЕТРОСПЕКЦИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ РАЗКОПКИ В БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ“ 

 Малгожата Гребска-Кулов, Павел Христов, Мария Пашова, Нина Хаджиева 

На 11 февруари 2021 г. – по случай деня, на който се отбелязва Успението на св. Кирил († 869), св. Трифон Зарезан и професионалния празник на археолога – 14 февруари, в залите на РИМ–Благоевград бе открита изложбата „СРЕЩИ С МИНАЛОТО – РЕТРОСПЕКЦИЯ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ РАЗКОПКИ В БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ“. 

Изложбата беше открита от директора на РИМ – Благоевград и член на МНИ д-р Кирил Алексиев, д-р Малгожата Гребска-Кулов и младия археолог Павел Христов. Експозицията бе посетена от колеги от редица културни институции в Благоевград, граждани и археолози от Археологически музей в Сандански. 

В нея са представени 17 постера с информация за ключови обекти, проучвани на територията на Благоевградската област и 9 витрини с оригинални материали, част от които за първи път се представят пред широка публика. Изложбата съдържа и един иновативен елемент, създаден по идея на младите археолози – графични възстановки към анотациите. 

От постерите посетителите могат да се запознаят с интересна информация, обилно илюстрирана със снимки и графики на следните обекти: раннонеолитното селище при с. Илинденци, селище от къснобронзовата епоха при гр. Кресна, укрепено селище от

къснобронзовата и ранножелязната епоха при с. Баня, култов комплекс от желязната епоха в м. Вельов Егрек при гр. Разлог, античен и средновековен град Никополис ад Нестум, укрепена сграда тип квадрибург от късната античност и построено върху нея средновековно селище от IX–X в. в землището на с. Дренково, голямо антично селище край с. Покровник и средновековната „Самуилова крепост“ край с. Ключ. 

Постерите са онагледени с оригинални материали: 

Във витрина 1 са представени антропоморфни фигурки от праисторическото селище край с. Дамяница. Стоящите фигурки са от късния неолит (5200–5000 пр. Хр.) с характерното плоско теме и стълбовидна структура на тяло. Антропоморфната глава в централната част на витрината е част от глинен съд и има много добре изразени индивидуални черти, както и е покрита с графитна украса, типична за халколитната епоха (V хил. пр. Хр.). 

В следващата витрина 2 е изложена голяма човешка глава, намерена в праисторическото селище Илинденци. Тя е направена от глина, примесена с органични вещества – материал, използван за направа на стени на къщи. От отпечатъка на греда в основата на главата можем да съдим, че тя е била поставена върху напречна греда на къща, вероятно като вид тотем, предпазващ къщата и нейните жители. 

Витрина 3 съдържа три съда от ранния неолит, открити в раннонеолитното селище Ковачево (6000–5500 пр. Хр.). Два от тях са с бялорисувана украса, докато третият – с тъмночервена рисунка, е импорт от региона на Софийско поле. 

Във витрина 4 е представена колекция от игли за коса, направени от еленов рог. Заедно с тях е показана суровина (еленов рог) и заготовка за игла. Те са намерени в укрепено селище край с. Баня, м. Бресто датирано в края на къснобронзовата епоха и началото на ранножелязната епоха (1300–1000 пр. Хр.). Показано е и импортно съдче – алабастър, характерно за микенската култура (Южна Гърция, 1200–1100 г. пр. Хр.). 

Във витрина 5 е експонирана голяма купа, по форма наподобяваща гръцките съдове – киликси. Купата е намерена в постройка от късната бронзова епоха (ок. 1300 пр. Хр.) в гр. Кресна. Във витрина 6 има колекция от бронзови монети, открити по време на археологическите проучвания на античен и средновековен град Никополос ад Нестум. Дванадесет от тях са от античността (II–VI в.), сечени в различни монетарници (Тасос, Никомедия, Кизик, Тессалоники, Константинопол), а две са средновековни. Една от тях е от времето на византийския император Константин VII (913–959), а втората датира към управлението на император Алексий III Ангел (1195–1203). 

Следващите две витрини показват предмети, намерени по време на разкопки на укрепена сграда – квадрибург в с. Дренково, близо до Благоевград, датирана между IV–VI в.; предмети от ежедневния бит (хлопатар, везна, фибули, кана), както и бронзова пръчица, свързана с неизвестен за нас ритуал. Интерес представлява и кръст-енколпион (реликварий), открит при проучването на средновековно жилище, вкопано в квадрибура. 

Кръстът е от тип с Разпятие Христово от лицевата страна и Богородица Оранта – на обратната, стил – схематични изображения. Според аналогиите се датира от края на X – XI в. Вътре в кръста е намерен нагънат оловен свитък, който е разгънат при реставрация и върху него са виждат изписани думи, вероятно молитва. В момента този свитък е предаден за разчитане от специалисти. 

Изложбата завършва с постери, представящи село от римската императорска епоха, развивало се в периода II–IV в. Във витрина са експонирани предмети, намерени в зиданата гробна камера II на римската фамилна гробница (края на III – началото на IV в.): стъклен съд – амфора; стъклен коничен съд – лампа; глинена лампа; колективна находка, състояща се от инструменти за писане (бронз) – верижка, цилиндрична кутийка с капаче (мастилница), инструмент за писане – стилус (писалка), калъф с три гайки за прикрепяне на инструментите за писане. 

С тази изложба една генерация на благоевградски археолози (Илия Кулов, Юлия Божинова, Цветана Комитова, Маргарита Андонова, Малгожата Гребска-Кулов) предава щафетата на младото поколение колеги (Мария Пашова, Нина Хаджиева и Павел Христов) с пожелания за нови, вълнуващи открития, неугасващ ентусиазъм и късмет.