Известно е, че българските особености на моравските говори личат най-ярко на фонетично и на морфологично равнище. Това се доказва от трудовете на Б. Цонев, към които се присъединяват и проучванията на редица други изследователи.
На лексикално равнище между
славянските езици съществува един масивен общ пласт, към който естествено се прибавят твърде многото прилики между двата близкородствени езика – български и сръбски. Все пак в трудовете на Б. Цонев
се отделя внимание и на типично българските особености в областта
на лексиката. Така той пише:
„Секи поморавец знае напр., че думите
кашика, сирке, мердвен, авлия не са негови думи, че „моравски“ вместо
тях се употребяват думи ложица, оцът, слъба, двор, но щом иска да го-
вори „аслъ по српски“ той ще каже кашика (калинка – вероятно грешка
в изданието – бел.а.) и сирке и пр.“1.
В град Раховец, Призренско се употребява специфичен диалект.
Той се назовава от местните жители, краеведи и филолози „bugarishtja“
или бугарски. В него се отразяват основните особености на моравските говори2...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар