През 1936 г. проф. Кирил Мирчев публикува на страниците на
списание „Македонски преглед“ статия за „един сборник от поучителни слова и песнопения“ на разложки говор от средата на XIX век, намерен в с. Кремен[1]. Три години по-късно, през 1939 г., той отново публикува „черковни песни на разложки говор“ от друг ръкописен сборник,
намерен сред книгите, които проф. Боян Пенев подарява на Славянския
институт[2].
На обратната страна на лицевия лист на този сборник има приписка на гръцки език от с. Влахи от 1868 г. В тези публикации не
се посочва нито авторът на сборниците, нито къде са били написани.
Интересът към тези ръкописни сборници не намалява и след това.
Те стават обект на изследване от отделни научни направления. Тук, без
да е изчерпателно, може да се посочат само някои от изследванията за
разложките сборници. През 1983 г. Евдокия Николова подлага на езиков анализ, открит от проф. К. Мирчев, разложки сборник от XIX век[3].
През 1999 г. Елена Мирчева публикува изследване за друг ръкописен
сборник от тълкувателни слова на разложки говор от сбирката ръкописни книги, която проф. Кирил Мирчев подарява на Секцията за история на българския език при Института за български език. Ръкописът
е датиран от 1871 г., състои се от 181 страници, а на първия лист има
приписка „хаджи Михаил П. Ф. 1871 март 25 Годлево“[4].
През 2002 г. Мария Райкова публикува изследване за друг ръкописен сборник, писан в Разложко и съхраняван в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под №11195
. Този интересен паметник
на черковното право, наричан в научните среди „късен Номоканон от
1865 г.“ е озаглавен: „Чин изповедания и всичкия Номоканон според
съдържанието на великия Требник, преведени на общий български език по общото правописание от Хаджи Михаил П. Филипов
в лето 1865-то“.[6] Публикация за още един ръкописен сборник, съхраняван отново в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” под
№1321, се появява през 2004 г.[7]...
Целия материал четете по-късно:
0 коментара:
Публикуване на коментар