Битката при Беласица,[1] проведена през лятото на 1014 г., е ключово събитие в историята на средновековна България, което продължава да привлича вниманието на историците на средновековната военна наука от различни страни. Сблъсъкът на двамата изключителни военачалници, византийския император Василий II (976 – 1025) и българския цар Самуил (997 – 1014), е още по-интересен, тъй като по време на битката са били използвани оригинални тактически принципи и много нейни аспекти, въпреки многогодишните проучвания, все още изискват историческо обяснение[2].
Преди години написах статия по темата,[3] и наскоро с изненада разбрах, че в Полша (страна, доста далеч от мястото, където са се случили събитията) е публикувана кратка книга за битката[4]. Що се отнася до мен, след като публикувах статията през 1970 г., дълго време не писах по темата, въпреки че тя продължаваше да ме интересува.
Причината не беше, че съм изоставил тезите, изложени в тази статия, или че съм подценил значимостта на проблема, а че се сблъсках със значителна методическа пречка. Най-важният аспект на моята работа беше, че използвах гръцки текст, който до голяма степен беше пренебрегван и който показваше битката като доста сложна операция, състояща се от няколко сблъсъка и походи на войски, като един от най-важните ми източници. Публикувах полски превод на съответните фрагменти от гръцкия текст,[5] като вярвах, че следващите проучвания ще трябва да се основават на критични издания на найважните източници, свързани със събитието. Такива издания нямаше преди четиридесет години.
Дори хрониката на Йоан Скилица, която е от съществено значение по тази тема, можеше да се използва само в старото издание на Corpus Bonnense, версия, запазена в по-късната хроника на Георги Кедрин, единственото което можех да ползвам по онова време[6]. Този проблем почти изчезна през 1973 г., когато бе публикувано критичното издание на оригинала на Скилица, под редакцията на Й. Турн,[7] макар и не в цялост. Ръкописната традиция на тази хроника се развива главно в България, поради което все още може да се очаква, че проучванията върху ръкописите на Скилица ще предоставят ценна информация за обогатяване на знанията за историята на тази страна през X и XI век[8].
Засега обаче няма причина да се правят значителни корекции в описанието на битката при Беласица, дадено от Скилица. От друга страна, изглежда, че е назряло времето за повторен анализ на данните, съдържащи се в друг източник, на който аз отделих внимание през 1970 г., тъй като данните, които съдържа, се различават от тези на Скилица. Понастоящем източникът предизвиква по-голям интерес, но неговата интерпретация изисква допълнителна дискусия...
Целия материал четете по-късно:
Няма коментари:
Публикуване на коментар