"...По редица обстоятелства немалко от запазените старобългарски
нотирани паметници произхождат от югозападните български земи.
Нотирани са с използваните по това време нотации – екфонетична
или речитативна за тържествено изпълнение на свещените текстове от
Евангелието и Апостола, и мелодична в отделните й стадии за изпълнение на песенните текстове от химнографските книги.
До XV в. преобладаваща нотация в старобългарските паметници е така наречената титанотация, една от „квази“ нотациите или непълни нотации от стенографски тип, употребявана във всички православни страни..."
Целия материал четете по-долу:
Няма коментари:
Публикуване на коментар