Съдебните процеси във Вардарска Македония през 1946 г.

75 години от началото на 

Съдебните процеси във Вардарска Македония през 1946 г.  – те са част от започналите процеси през предходната година в условията на безогледно налагане на македонизма във Вардарска Македония и имат за цел да накажат проявите на българско национално самосъзнание. 

„Правова“ форма на преследването на българщината се дава чрез Закона за съдене на престъпленията против македонската национална чест (1944). Законът третира за престъпления деянията засягащи „честта на македонския народ“, в случаите когато не могат да бъдат квалифицирани като „подпомагане на окупатора“ (т.е. българските власти). 

Той подлага на съдебно преследване всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български. По цялата ѝ територия през 1945 г. са проведени голям брой процеси и са издадени, по ненапълно уточнени данни, стотици присъди по закона за „националната чест“. 

Сред първите подсъдими са духовните водачи на населението във Вардарска Македония, участници в борбата срещу сръбските режими (1913–1915; 1919–1941), дейци, оглавили българското национално-културно дело в годините на освобождението (1941–1944). През 1946 г. са проведени едни от най-големите политически процеси във Вардарска Македония. Съдебната разправа е в отговор на нарастващата съпротивата на населението срещу насилствената македонизация. 

Властите разкриват няколко нелегални организации, борещи се за решаване на Македонския въпрос извън рамките на сърбо-комунистическа Югославия, появява се и вътрешно-партийна опозиция, начело с първия министър-председател на Народна република Македония Ченто. През февруари 1946 г. са осъдени ръководителите на нелегалната организация Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“, които подготвят и изпращат първия меморандум до Великите сили, с искане за отделяне на Македония от Югославия под покровителството на ООН. Най-тежка присъда получава Константин Хрисимов-Смилец – 20 години затвор. 

На 15 г. затвор е осъден Стефан Кузманов, д-р Димитър Златарев – на 14 г., д-р Илия Чулев – на 10 г., Коста Динев – на 9 г., а останалите шест души, подписали меморандума, получават присъди от 1 до 4 години затвор. Жертва на съдебния произвол в Македония през 1946 г. стават редица видни общественици. Йордан Чкатров е осъден на 10 години затвор, където умира след гладна стачка. 

На 3 март 1946 г. Скопският окръжен съд осъжда дейците на БЦАК Васил Хаджикимов – на смърт (впоследствие смъртната му присъда е заменена) и адвоката Стефан Стефанов – на 16 години затвор (по-късно убит при инсценирано бягство). На процеса 10-годишна присъда получава и Никола Гичев, часовникар от Щип. Същият съд издава на 4 и на 10 март 1946 г. две смъртни присъди – на аптекаря Панче Делев от Велес и на Трайко Попов от с. Раштак, Скопско. Двете дела завършват с още 19 присъди за различни срокове затвор. 

Сред осъдените са Борислав Градишки (20 години), Димитър Войницалиев (12 години), Евтим Гашев (12 години) и др. През 1946 г. съдът в Скопие издава тежки присъди срещу поп Гигов от Скопие (20 години), Бруно Котев, Ангел Геройо и двамата от Скопие, осъдени на по 15 години, поп Спиро от Кюстендил, Васе Пупков, Лазар Крайничанец и др. 

В Охрид и Битоля властите устройват съдебна разправа с „ветераните на българщината“ (изразът е на изследователя К. Църнушанов), Илия Коцарев, осъден на 20 години, брат му Владо и племенниците му Любчо и Сава Коцареви, Наумче Йосифов, братята Борис, Христо и Стефан Светиеви от Битоля, д-р Асен Татарчев от Ресен, д-р Константин Робев от Битоля и др. В Крушево е организиран процес срещу брата на войводата Никола Карев Георги Карев (удушен в килията си в затвора Идризово) и сина му Михаил. В Берово е проведен съдебен процес с 16 обвиняеми, в Гевгели – 17, в Щип – 9, в Делчево – 9, във Велес – 4, в Кочани – 10 и т.н. 

През май–юни 1946 г. властите арестуват над 3000 члена на възстановената ВМРО по инициатива на д-р Васил Иванов, д-р Коста Тренчев и д-р Коста Терзиев. Те подготвят и изпращат до представителите на Великите сили на Парижката мирна конференция втория меморандум. На 14 юли 1946 г. е арестуван и първият министър-председател на НРМ Методи Андонов-Ченто. 

Той подготвял заминаването си за Париж, за да разпространи изготвеното от него изложение-апел с искане за самоопределение на Македония и обособяването ѝ като самостоятелна държава под международна гаранция. 

 От 19–21 ноември 1946 г. е проведен процес срещу Ченто и той е осъден на 12 години строг тъмничен затвор. Издават се и 7 смъртни присъди (на д-р К. Терзиев, д-р В. Иванов, д-р К. Тренчев, Методи Попов, Благой Гащеев, свещеник Никола Попов и Асен Томов).

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 2.