Цветан Ракьовски. Подир копненията на поета

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

МАКЕДОНСКА БИБЛИОТЕКА 

№ 56 

ПОДИР КОПНЕНИЯТА НА ПОЕТА

Съставител: проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски 

Научен редактор: проф. Михаил Неделчев 

                                                                        София 2020

На корицата: Воеводата Пейо К. Яворов (в средата) с част от участниците в неговата чета: Отпред: Коста М. Саракостов от Доганхисар и Иван Цървенков от Прилеп; прави: Любен Казаски (Казасов) от Търново, Григор Белоканов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглище, Разложко. 

Кавала, 1 ноември 1912 г. НБКМ-БИА C II 2782

Съдържание 

Увод (проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски)...............................7 

СТАТИИ И ИНТЕРВЮТА НА ЯВОРОВ 

по македонските въпроси....11

Нашата борба.......................................................................11 Положението........................................................................14 

Прилагането на „реформите“. Писмо ................................17 Разговор с един революционер...........................................20 

Революционното движение и Върховният комитет ..........24 

Българските войски в Македония ......................................31 

ИЗБРАНИ РЕЦЕНЗИИ ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА ЯВОРОВ....36

 

Миролюбов. П. К. Яворов. Литературен силует ...............36 

Божан Ангелов. П. К. Яворов. Стихотворения (1904).....43 

Никола Атанасов. Българската литература през 1906 г. .................................................................... 49 Симеон Радев За групата „Мисъл“ и по-особено за П. К. Яворов ...............................................................51 

Цветан Ракьовски. „Поетическото недоразумение“ Яворов в оценките на критиката ...................................58 

РЕЦЕНЗИИ ЗА „ХАЙДУШКИ КОПНЕНИЯ“ (1909–1922)....70 

ПИСМА НА ЯВОРОВ СЪС СЮЖЕТА „МАКЕДОНИЯ“ ............................................................99

ТРИТЕ ПОХОДА НА ЯВОРОВ в спомени на съвременници ...............................................110 Александър Радославов.....................................................110 

Любен Казаски...................................................................111 

Михаил Чаков ....................................................................112 

Йонко Вапцаров.................................................................114 

Лазар Томов.......................................................................116 

С Яворов от Пирин планина до Рилския манастир .........116 

Георги Т. Пеев ...................................................................119 

Весела Монева – Олзомер ................................................125 

Приложение 1. „Хайдушки копнения“– възможни контексти.............131 

Приложение 2. Бележки и коментари към оригиналния текст на „Хайдушки копнения“ и към другите текстове (статии, интервюта, писма, спомени)..........................163 

Бележки към текстовете на П. Яворов извън „Хайдушки копнения“ ..................................................209 

Приложение 3. Пейо Яворов. Автобиография .....................................217 

Именен показалец..................................................222

Увод 

В историята на българската литература има образцови книги, които опитват да изграждат свой самодостатъчен свят – и в процеса на този градеж израстват самотно и недосегаемо. Според мен такава книга е „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, друга подобна е „Хайдушки копнения“, трета – „Вечната и святата“. . . Това са художествени факти, които днес, след стотина и повече години, остават сами по себе си еманципирани казуси на своя тогавашен социокултурен контекст. Твърдя, че Яворовите „спомени от Македония. 1902–1903“, четени днес, практически са недостъпен текст – все по-блед е самият освободителен процес с неговите противоречия, насилия, терор, саможертви, предателства и техните деятели. Но „Хайдушки копнения“ парадоксално може да се окаже и нечетлив текст, ако се поднася на съвременния читател без справочен апарат. 

Тази недостъпност предпоставя и някои трудности. Тъй като книгата „Хайдушки копнения“ изрично уточнява своя мемоаристичен характер, при четене като че ли доста от материята на сюжета се изплъзва от контрол. След сто и повече години от първата публикация на такава книга е нормално някои имена, топоси, процеси, исторически контексти да затрудняват възприемането. За да се намали този увеличаващ се разнобой между важни класически текстове и читателя, през април 2011 г. група изследователи под патронажа на НБУ и професор Михаил Неделчев основахме литературноисторическата школа „Д-р Кръстев“. 

Първоначалната идея беше да се направи академично издание на най-важните и, разбира се, на най-българските книги. В началото бе Ботев. За последна книга сред тези образцови издания не стана дума. Важно е обаче да поясня, че приехме единна структура на бъдещите издания: 1) основен текст; 2) статии на автора и интервюта (ако има такива); 3) избрани, общи за творчеството на автора, рецензии; 4) рецензии за книгата, съвременни на първото издание; 5) писма на автора, свързани с нея или темата; 6) спомени на съвременници; 7) основен метатекст (нова интерпретация); 8) бележки и справочен текст; 9) кратък животопис на автора; 10) именен показалец. 

Разбира се, в представянето на поетическите и прозаическите книги би трябвало да има разлики в доста подробности. Но, както отбелязва проф. Михаил Неделчев, литературната история трябва да бъде многократно разказвана в съставните ѝ части, да бъде детайлизирана и сглобявана отново. Такива книги няма как да съдържат само художествен текст, а и цял апарат от сводни текстове – някои от тях са съпътстващи форми, поместващи паралелни значения (нещо като Увод перитекст – писма, интервюта, анкети), други са интерпретация от съвременен ъгъл (критическа и/или обяснителна литература). 

Ето защо като цяло тази книга за „Хайдушки копнения“ има поведението на реконструиращ мегатекст, който поправя и допълва литературноисторическия наратив, придавайки му множественост. Не се засягам, когато чуя от колега как тази реконструкторска идея изглежда като христоматия. Все пак в изданието на първо място в съдържанието е оригиналният текст. Дигитализиран, но оригинален, за да се избегнат следите на времето по книгата. Дълбоко съм убеден, че образцовите ни текстове – такива, каквито ги откриваме в литературната история – трябва да бъдат разархивирани и пре-разказани сега. Но в съответното им тогавашно и сегашно битие. Какъв е бил тогава контекстът на „Хайдушки копнения“? 

Те се появяват в апогея на славата на поета и имат подобаваща оценка. Дават я тогавашни критици, но и сам Яворов контекстуализира спомените си, поставяйки ги в потока на кореспонденцията си, на статиите, които пише, в интервютата по македонските дела, давани от него в политическата преса. Но ако искаме „Хайдушки копнения“ да имат и сегашно битие, трябва да ги интерпретираме, водени от своята, постисторична, гледна точка, отвъдна на македонските потайности. 

От друга страна, трябва да реконструираме знанието за малко известните неща в спомените на Яворов – кои са персонажите в тях, как изглеждат днес, безпристрастно да осветлим образите на противоречията и деятелите в тях тогава, както и къде са ставали разказваните действия. В тази сложна координатна мрежа от история – география – личности – социални и политически процеси ще трябва да се провиди и да се наложи императивът на помненето.