Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 3.
Тя несъмнено е справедлива от историческа гледна точка, но проблемът е, че липсва стратегия за спечелване на пропагандната война. Според него Македония все още живее в друг свят – по-затворен и по-патриархален, което обаче прави обществото по-задружно и по-активно в сравнение с гражданите като цяло в Р България. В. Канзуров анализира спора между Скопие и София за езика и идентичността на днешните македонски граждани като битка „на живот и смърт“ за Македония, която трудно може да се спечели от Р България. В тази мощна антибългарска пропаганда са използвани познати прийоми като разпространяване на обиждащи коментари в медийното пространство, вкл. недостойни нападки срещу отделни политици и държавници в България, нежелание за промяна на механизма на преброяването, с цел невписване на македонски граждани като българи, незачитане на двустранния договор по отношение на спорните исторически въпроси, стремеж към промяна на улични наименования, носещи имена на български дейци с произход от Македония и пр.
В Скопие сякаш не желаят да разберат, че подобна политика, в която преобладава езикът на омразата, както и на фалшифициране на историческата истина за идентичността на дейците от ВМОРО/ВМРО и преобладаващата част от населението в Македония не подхожда на страна, която кандидатства за член на Европейския съюз. Не на последно място В. Канзуров изтъкна и намесата на Запада и САЩ, които според него ще засилят натиска срещу българската държава в защита на еврочленството на Република Северна Македония.
Днес те не се интересуват толкова от историческите аргументи, колкото от геостратегическите си интереси. Все в тази насока той очаква подкрепа на Скопие и от страните в Средна Европа, както и от държавите от т.нар. Западни Балкани, влизащи в държавните граници на СФРЮ до 1991 г. В противовес на недалновидната българска политика, той представи амбициите на албанските лидери в Р Северна Македония.
Те търпеливо очакват мига, в който статистиката отчете промяна в съотношението на етнодемографското статукво, за да изразят по-отчетливо своите позиции спрямо формата на управлението на държавата. След експозето си В. Канзуров отговори на множество въпроси, зададени онлайн по Фейсбук страницата на МНИ.
Доц. д-р Александър Гребенаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар