115 години от гибелта на Георги Сугарев (псевд. Вълкан, Митре) (1876, Битоля, Вардарска Македония – 23 март 1906, край с. Паралово) – български революционер, войвода на ВМОРО.
Роден е в бедно семейство.
Завършва Битолската гимназия и става учител в Демир-Хисарско, Кичевско, Поречието, а накрая и в Битоля. Включва се във ВМОРО.
През 1901 г. е четник в четата на Никола Русински и е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на организацията. Всецяло предан на делото, Г. Сугарев се изгражда като даровит агитатор и способен организатор.
В Илинденско-Преображенското въстание е битолски войвода. След потушаването на въстанието полага усилия за възстановяване на организацията. Води борба със сръбската и гръцката пропаганда.
Насочва се към Мариово, за да противодейства на гръцките андартски чети. След предателство на 23 март 1906 г. четата е обкръжена в местността над Параловския манастир от многобройни турски части.
В кървав битка четата е напълно унищожена. Г. Сугарев е тежко ранен и се самоубива.За него Алберт Сониксен пише: „Георги Сугарев беше един от най-способните между големите войводи и пръв организатор заедно с Даме Груев.
Преди всичко той беше един от малкото останали неповлияни от вътрешните партизански борби… Той беше известен и със своята извънредна честност“.
Д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар