Любчо Куртелов: В семейството ми знаем, че сме българи

Откакто се помня в семейството ми говорехме, че сме българи 

За родовата памет на охридските българи, за аргументите в полза на истината в историята, за наслагваната негативна представа в образованието на Северна Македония за България и нейните граждани с Любчо Куртелов от Охрид разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 3

Любчо Куртелов е роден през 1959 г. в Охрид. Основно и средно образование завършва в родния си град. След това е курсант във Военно-въздушна и техническа академия – ВТВА в Сараево, специалност „Радар“. След завършването в продължение на 10 години работи в Белград като офицер. През 1985 г. е на специализация в Балтимор, САЩ. От 1991 г. се връща в Охрид, където открива собствена книжарница и продава български книги. В момента работи като екскурзовод. Женен е с 3 деца и 1 внук. 

– Господин Куртелов, вие сте един от изтъкнатите граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание. Как и кога се формира то? В резултат на семейно възпитание ли е или е постигнато по пътя на образованието? 

– Откакто се помня всеки ден слушах у дома от баща ми, че ние, Куртелови сме българи и че трябва да се гордеем с това. После, като поотраснах, четейки историческа литература намерих потвърждение в думите на баща ми Ангел. И до днес той е моята подкрепа. 

– Какви биха били историческите аргументи, които представяте за своето убеждение, че в миналото Македония е била българска? 

– Наскоро публикуваха моя статия със заглавие „Дали и защо“. В нея поставих 14–15 реторични въпроси, от които може да се видят много истини за българският характер на Македония в по-далечното и по-близко минало. Ето ги: Дали е вярно, че свети Климент и свети Наум са изпратени от Плиска в Охрид от българския цар Борис Първи? Защо Василий Втори, византийският цар, след победата над Самуил при Беласица е наречен Българоубиец (вулгароктонос)? Защо Иван Владислав, последният владетел на Самуиловото царство, е изписал върху една каменна плоча: „Аз, Иван Владислав, българският цар...“? 

Плочата е намерена през 50-те години на XX в. в Битоля и до днес се намира в Битолския исторически музей. Защо във византийските хроники пише, че Петър Делян през 1040 г. в Скопие е станал предводител на въстанието на българите? Защо роденият в град Кичево Йоаким Кърчовски, който публикува първата си „Повест ради страшного и второго пришествия Христова“, отпечатана през 1814 г. в Будапеща, споделя, че тя нарочно е написана на „простейши язик болгарски“? Защо Кирил Пейчинович, който през 1802 г. се замонашва в Марковия манастир край Скопие, за своята книга „Огледало“ казва, че я създал за просвещението на българския народ и затова е написал на „препостейшим и не книжним язиком болгарским“? Защо Теодосий Синаитски от Дойран през 1838 г. в печатницата си в Солун издава първата си книга, която е озаглавена: „Началное учение с молитви утрения на славяно-болгарски и гречески“? 

 През 1840 г. същият Т. Синаитски в предговора си към книгата „Утешение грешним“ от Кирил Пейчинович споменава, че книгата е сътворена „во простий язик болгарски Долния Мизии, Скопский и Атонски“. Пак защо? Защо Йордан Хаджи Константинов-Джинот, роден през 1810 г. във Велес, в писмо, публикувано в „Цариградски вестник“, бр. 44 от 1851 г., казва: „Не е честно да творим зло и лукавост, прави болгарин не лажи, не завиждуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе. Болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, воинствует, верност има гостолюбие. Ради това аз съм българин, и моето благородно българство не допуща да не бидам добър. Не е честно мене, болгарину, да отчайвам и да отвръщам на зло со зло“? Защо през 1896 г. братята Миладинови с финансовата подкрепа на Йосип Щросмайер в Загреб издават сборника „Български народни песни“? 

Оригиналът може да се види в тяхната къща музей в Струга, ако имате късмет да я намерите отворена. И още нещо: защо Димитър Миладинов в писмото си до Щросмайер му благодари от името на българите от Македония? Защо моят славен съгражданин Григор Пърличев, когато приема Лавровия венец, връчен му в Атина като награда за най-добър поет, на въпроса на председателя на журито Рангавис, каква е вашата националност, отвръща: „Българин!“. И още нещо за Пърличев. След като е наклеветен от гръцкия владика Мелентий, на 27.11.1868 г. турците го затварят в зандана, където лежи с двете деца на сестра му. Когато каймакаминът му казва: „Остави го българския език и одма те освобождавам!“, Пърличев му отговаря: „По-добре да умра!“. 

Защо роденият във Велес Райко Жинзифов, нашият възрожденец, през 1862 г. в сп. „Братски труд“, издавано в Москва, публикува следното стихотворение: „За бащата, за майчиния език, Охрид и Търново вече дали вик. Македония, чудна страна, нема да бидит гърчка она!... Живи, мъртви на свои крака – ке станат, ке дадат ответ на цела Европа и на цел свет: „Я Българка сум, Българин сум я, Българе живеат в тая страна!“. Дали е вярно, че Кръсте Мисирков, човекът, който в Македония е избран за личност на ХХ в., е написал следното в свое писмо: „Сърбия владее земята и телата на македонците, но душите им пак са в България и с България“? Цитирам точно.

 Писмото е от 30 януари 1915 г., писано е в Кишинев и е адресирано до „някой си“ С. Бобчев. Става дума за известния интелектуалец, юрист и политик Стефан Бобчев. Дали е вярно, че нашето славно ВМРО, основано през октомври 1893 г. в Солун, първоначално е наречено БМОРК – Български македоно-одрински революционен комитет? Защо през 1908 г. в Солун Яне Сандански в интервюто си пред Бранислав Нушич, тогавашен кореспондент на белградската „Политика“, казва, че „по националност съм българин“? Дали е вярно, че апостолът Гоце Делчев в писмото си от 5 януари 1899 г. до Никола Малешевски пише: „Действително е жалко, но що можем да направим, когато вси сме българи и всички страдаме от една обща болест!“? 

– С каква представа за България излиза едно македонско дете, което завършва основно или средно образование? 

– За съжаление, с негативна. Българите са описвани като „фашисти, татари, злодеи...“. По инерция от миналите времена наследихме този наратив. Ако искаме да подобрим отношенията с България (а трябва), ще е нужно без отлагане да коригираме тези нелепости в македонските учебници по история. 

– Вие обичате да обикаляте родния край и страната с велосипед? Има ли още запазени исторически паметници около родния ви Охрид, които да говорят за едно друго минало? 

– Паметници има. Но в много църкви текстовете на фреските са фалшифицирани, с цел да се заличи техният българският характер. Това е истинско богохулство. Но истината не може да се скрие, не може да се срутят църквата „Св. София“, Самуиловите крепости, манастирът „Св. Наум“... 

– Бяхте инициатор на идеята за поставяне на паметна плоча на капитан Христо Бърдаров в неговия Разград. Разкажете ни за инициативата ви. Защо и какво свързва Охрид с Разград? 

– През 2004 г. около стотина човека от Охрид и Струга събрахме по 100 денара (3 лева) и поставихме паметна плоча на капитан Христо Бърдаров в неговият роден Разград. Бърдаров загива на 19 октомври 1917 г. на Южния фронт, на брега на Охридското езеро в сражение с френската армия. На следващия ден е погребан с големи почести в църквата „Св. Георги“ в Струга. 

По-късно неговите бойни другари създават песен за него, която и до ден днешен е неофициален химн в Охридско и Стружко, въпреки че е била забранена и по време на сръбската окупация (1918–1941), а и по време на СФРЮ. Нямаше сватба, кръщене или друг празничен повод, на които да не се пее песента за капитан Христо Бърдаров. 

– Вашата лична позиция по отношение на България и българите има ли корени в семейната история? Пазите ли спомена за предците си, господин Куртелов? 

– С гордост ще спомена, че майката на баща ми, Катерина Ликова, по мъж Куртелова, е от стара стружка фамилия и е правнучка на Димитър Миладинов. Баба ѝ Фросина е едно от неговите деца. Двамата братя на моя прадядо Георги Куртелов са оставили следи със своите патриотични дела. Единият, Стефан Куртелов загива като четник на 28-годишна възраст по време на Илинденското въстание. Заедно с другарите си за него се пее в народната „Песен за Ращанец“. 

Другият, Ангел Куртелов е интелектуалец, общественик и активист на ВМРО. За съжаление, убит е във братоубийствените конфликти между съперничещите си фракции във Организацията. 

– Познавате много българи в Македония, имате ли примери за насилие на властите върху тях? Лично Вие и Вашето семейство чувствате ли такъв натиск? 

– Ако се върнем в миналото, ще си спомним, че след Втората световна война хората с българско самосъзнание са били жестоко репресирани. Имало е доста смъртни присъди, мнозина са изпратени по лагери и затвори. След 1991 г., когато се откъснахме от Югославия, също не беше желателно да си изявен българин. Тези хора бяха обвинявани и заклеймявани като предатели на Македония. Трябва да бъда честен и да кажа, че днес от страна на държавата няма натиск. В българските медии през последните дни се споменава за инциденти, но приемам, че това е пресилено и не отговаря на реалната ситуация. Трябва да стоим настрана от стремежа към сензации, тъй като той е контрапродуктивен за нашите и без това лоши отношения, а да търсим точките където може да се бъдем заедно. 

– Как гледате на позицията, че ако иска да влезе в ЕС, Република Северна Македония най-напред трябва да си свърши домашната работа сама като преосмисли и преоцени собственото си минало? 

– Не само заради напредъка в евроинтеграционните процеси, но и заради себе си, нашето общество трябва да застане пред огледало и да види това, което се вижда от самолет и с невъоръжено око. А то е, че трябва да пренапишем историята, ползвайки исторически факти, а не да разказваме приказки, които галят ухото на мнозинството. С две думи – трябва да минем през процеса на катарзиса, колкото и болезнено да е това за всички нас, които живеем тук. 

– Господин Куртелов, какво е вашето впечатление – грижи ли се българската държава достатъчно за българите оттатък границата? 

– Да, грижи се. Ето например, предоставя гражданство на хората, които се чувстват българи. Тук искам да обърна внимание, че процедурата по получаване на българско гражданство трябва да се опрости и ако е възможно, като време да се съкрати. Още една важна грижа – България осигурява на стотици македонски студенти всяка учебна година места в българските университети при много добри условия. Но има и обратни примери, които само настройват местните пропагандисти срещу България и българите и не допринасят за развитието на отношенията между нашите държави. Конкретно: решението на президента Радев да организира среща с шефовете на специалните служби за защита на българите в Република Северна Македония. 

Република Северна Македония е суверенна държава и не виждам как българските специални служби ще ни защитават. Има толкова други легални и европейски форми и начини, които България би могла да използва за да ни подкрепя и защитава.