НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ГОВОР
В СЕЛО ГОРЕН ПОРОЙ, СЕВЕРНА ГЪРЦИЯ
Антони Стоилов
Народните ни говори извън географските граници винаги са предизвиквали интерес поради най-малко две обстоятелства. Първото - че попълват информацията за съетоянието
на говори, развивали се напълно самостоятелно в чужда езикова среда, и второ - защото тези говори са съхранили в себе си
особености, обречени на изчезване поради естествено намаляващия брой на носителите им.
В пълна сила казаното важи и
за българския говор в село Горен Порой, Северна Гърция, което е разположено в основата на южните склонове на Беласица и се намира срещу българските села Коларово и Камена. На
запад от него в Беласица е Макренйца (българско Мътница), а
на юг в равнината - Родополи, Ливадя (Джума малеси, българско Ливадово), Монастираки (Дели Хасан) и Одигйтрия (българско Радйла).
Изселническите вълни след Междусъюзническата война от 1913 г., след Ньойската конвенция от 1919 г. и
след спогодбата Моллов-Кафандарис от 1927 г. не отминават
и Горен Порой. Трудно е, бих казал даже невъзможно, да бъде
установен броят на живеещите там българи, използващи днес
говора.
По ред причини тези хора сега са с гръцки имена и с
гръцко гражданство. В селото, което сега е административен
център на околните села, основната част от населението са етнически гърци и българският език се говори изключително от
възрастни хора, конто при това като свой роден използват и
гръцкия език, усвояван в продължение на осемдесет и повече
години...
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар