Американската политика към Македония до 1919 г.

сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2, Доц. д-р Трендафил Митев. САЩ и Македония до разделянето на областта през 1919 г...27 - 56 

 

"...Американци влизат за пръв път в Македония към началото на 30-те години на XIX век. Те са представители на Евангелистката протестантска (конгресистката) църква, чието седалище е в град Бостън, САЩ. Там резидира и т.нар. Съвет за мисиите в чужбина, който издава и специален печатен орган - в. „Мишънари хералд". Прониквайки в Османската империя, евангелистките мисионери имат за цел да прокарат пътя за бъдещото културно и икономическо проникване на САЩ в тази част на Европа, предлагаща огромен пазар за изделията на северноамериканската индустрия. 

А Македония е предпочетена като един от стратегическите плацдарми за евангелисткото настъпление в Ориента, предвид нейното средищно положение на Балканите, при условията на вече очерталите се противоречия между политиката на Великите сили там и стремежа на по- робените народности в Турция да защитят собствените си национални интереси в тази част на империята. Затова американските мисионери трябвало да изучат внимателно етническата картина, политическата ситуация и духовните стремежи на населението в Македония. 

Без познания по тези въпроси те не биха имали успех в пропагандата. А техните правилни изеледвания обещавали да определят вярно посоките и същноетта на дейноетта, която ще се реализира в бъдеще под ръководството на Съвета на мисиите в САЩ. Важно е да се подчертае, че от самото начало евангелистките мисионери установяват лично, че облаетта Македония е населена от българи. Това се доказва от първия специален доклад, свързан с Македония, изпратен в Бостън от протестантския мисионер Д. Шофлер през 1834 г. Там авторът отбелязва ясно, че „областта на запад от Солун е населена с бъл- гарски селяни"'. Неговото мнение съвпада напълно с оценките, конто дава и основателят на американската мисионерска служба в Ориента - пастор Сайърс Хамлин. 

През 60-те години на XIX век един от най-влиятелните мисионери - Джеймс Кларк, когато се докосва до етническата картина в Македония, също е категоричен, че там „днес селското население говори диалекти на българския език"2 . Съобразявайки дейността си с настроенията и идеалите на българското население в Македония, американските пастори скоро печелят уважението на най- видни представители на интелигенцията в областта. 

Благодарение на това става възможно да се реализират редица съвместни инициативи, конто обективно подпомагат по-нататъшното утвърждаване на българското национално самосъзнание сред поробеното славянско население на Македония. Например американският мисионер Елиас Риге се запознава в средата на 30-те години с крупния български просветен деец от Македо- ния Неофит Рилски. По негово предложение Неофит се залавя с превода на Новия завет на български език. След няколкого- дишен труд ръкописът бил готов. 

Ригс урежда печатането да започне в град Смирна. С ръководството на работата по издаването на Новия завет Елиас Ригс и Неофит Рилски натоварили друг бележит книжовник от епохата - Константин Фотинов. Благодарение на усилията, положени от тримата, през 1840 г. Новият завет излиза на български език. Неговото разпространение в Мизия, Тракия и Македония съдейства за еманципирането на българската нация чрез нейното откъеване от духовната опека на гръцката Фенерска патриаршия в Цариград. Сътрудничеството на Елиас Ригс с македонската бъл- гарска интелигенция обаче не свършва дотук. С финансовата

С него са положени основите на българската периодика. А през 1844 г. самият Ригс публикува първия учебник по български език, предназначен за чужденци - преди всичко за новопристигащи американски мисионери, на конто предстояло да работят с българите. Книгата сыцо е издадена в град Смирна съе заглавие „Бележки върху граматиката на българския език". 

В този случай е изключително важна една техническа подробност: шестгодишното сътрудничество на Ригс с Неофит Рилски и Константин Фотинов позволява на американския пастор да научи и да говори преди всичко западното българско наречие, което се използва от населението в Македония. Поради това и структурата на граматиката е изградена съобразно семантичните особености на западните български диалекти. 

 И още нещо: самият факт, че когато американският автор е поставял заглавие на труда си „Граматиката на българския език", у него съвсем очевидно не е съществувало абсолютно никакво съмнение, че славянското население в Македония е от българска националност и поради това то говори български език, а не някакъв друг „македонски" език, какъвто нито съществува, нито някой знае за него. Ако е имало подобен „македонски" език през 40-те години на XIX век като различен от българския в Македония, то Ригс непременно щеше да използва в названието „македонски", защото то би отговаряло най-точно на същноетта на славянскня език, който той е знаел и е трябвало да подпомогне да научат новопристигащите мисионери..."

 Целия материал четете по-долу: