сп. "Македонски преглед", година XXI, 1998, № 1. Тюлеков,Д. Иван Михайлов и ВМРО в Петрички окръг (1922–1934) – Опит за психография... 65–78
Българското националноосвободително движение през
междувоенния период търпи изключителното въздействие на
личностния фактор. Това е особено валидно за ВМРО, която
след възстановяването си постепенно започва да приема облика
на боева, конспиративна, строго централизирана и терористична
формация.
Върху традиционната въоръжена институция на македонските българи голямо отражение имат душевните качества и
светогледът на нейните организационни водачи - един значим и
недостатьчно изследван проблем в отечествената историческа
наука.
Революционният и политическият деец Ив. Михайлов се
подписва с няколко псевдонима: Скромни, Врезов, Радко Деянов, Давид. Лъжливите имена в случая могат да бъдат използвани
като оригинален ключ за разкриване на неговия духовен свят и
характер. Повиканият през есента на 1918 г. от Тодор Александров
за машинописец в канцеларията на Задграничното представителство „свенлив, сух, рус, млад момък"1
бързо овладява тънкостите
на конспиративната работа.
Едно писмо на Скромни до генерал
Александър Протогеров от 27 юни 1922 г. красноречиво показва
истинското място, което Ив. Михайлов вече заема в дейността
на ВМРО. Бившият студент е утвърден младежки лидер, запознат с историята и същността на борбата, която македонските българи водят, публицист с остро перо, той изпълнява деликатни задачи, поставени от Т. Александров и разполага отговорно с организационное тайни, финанси, кадри и оръжие2
След убийството на Т. Александров (31 авг. 1924 г.) Брезов като пунктов началник на ВМРО в София и секретар на ЦК хладнокръвно ратува за запазване на независимия характер на македонскою освободително движение и утвърждаване на Организацията като самостоятелен фактор в предстоящата трудна освободителна борба. Отговорникът за умиротворяването на Петричко методично и безкомпромисно разрешава възникналата остра криза, налагайки стабилизирането на организационната база в окръга.
Делегатите на VI конгрес (февр. 1925 г., с. Сърбиново, Горноджумайско - дн. с. Брежани, община Симитли) в резултат и на грижливата предварителна подготовка избират с мнозинство за член на ЦК Иван Михайлов. Радко Деянов е най-дейният представител на новото следвоенно поколение участници в организираните македонски революционни борби. Това е неговият любим и най-дълго използван псевдоним...
Целия материал четете по-долу:
Няма коментари:
Публикуване на коментар