сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 2, Германов, Ст. Академик Веселин Хаджиниколов на 80 години... 135–138
"...Акад. В. Хаджиниколов е сред инициаторите за възстановяването на Македонския научен институт - София. Избран е за
член на Научния съвет и Редколегията на списание „Македонски
преглед", в който участва и досега. Той ръководи и секцията по
етнография, фолклористика и изкуствознание. С участието си в
Общото събрание на Института и другите научни прояви като конференции, кръгли маси и дискусии по различии поводи акад. Хаджиниколов допринася за творческо обсъждане и решаване на
сложни научни проблеми от дейността на Македонския научен институт.
Той е автор на поредица от статии, посветени на видни
слависти за отношението им към българското население в Македония, публикувани в списание „Македонски преглед". Сред тях е
статията за Ю. Венелин, в която се разглеждат възгледите на известия руски и украински славист за българския характер на славянското население в Македония. На същата тема е посветена и
статията за друг руски славист - Н. С. Державин. В нея авторът
привежда убедителни изказвания и сведения на Державин за бъл-
гарите в областта Македония. Със сериозни доказателства с нео-
борима историческа стойност е написана и статията за Марин Дринов и българите в Македония. С голям интерес у нас и в чужби-
на се посрещна неговата студия „Национално самоопределение,
етническо самосъзнание и македонска нация", публикувана в два
последователни броя на списание „Македонски преглед".
Тук авторът твърде сполучливо разкрива генезиса на македонизма, аргу-
ментирано се обявява срещу опитите за присвояването на истори-
ческото, културното и духовното наследство на македонските
българи в името на някакъв чужд етнокултурен модел. Едновременно с това той маркира и бъдещите отношения между население на България и Република Македония в духа на съвременните общеевропейски изисквания.
На акад. Б. Хаджиниколов принадлежи и подготвеното за печат монографично изеледване „Етногра-
фията на Македония и Македонския научен институт в миналото".
В тези свои изеледвания авторът разкрива ролята на историческата наука - чрез анализ на миналото, опознаване на настоящето и
предвиждане на бъдещето.
Като научен секретар и Главен редактор на списание „Исторически преглед" акад. В. Хаджиниколов създаде творческа ат-
мосфера, дух на търпимост и разбирателство, така необходими за
едно научно списание. Неслучайно тук е публикувана първата ста-
тия на покойния акад. Д. Косев срещу македонизма, за съжале-
ние намерил място и сред малцина български историци. По-късно
се появяват документални научни публикации за историческата и
политическата същност на македонския въпрос от автори като покойния акад. Д. Ангелов, проф. Л. Панайотов, покойния К. Пандев
и др.
Самият акад. В. Хаджиниколов написа статия в документал-
ния сборник „Македония", в която твърде убедително разкрива
българския характер на славянското население в Македония. Още
в края на 60-те и началото на 70-те години като ръководител на
авторския колектив за написването на регионална история на бившия Благоевградски окръг и партийната организация на БКП в този
регион. Той зае ясна и определена позиция по македонския въп-
рос, която отстоя до отпечатването на книгата през 1977 г., въпреки съпротивата на редица фактори по това време. Така за първи
път в научно изеледване е показана погрешната политика на БКП
по македонския въпрос, насилствената македонизация през
1946 г. и съпротивата срещу нея.
Позицията си по македонския въпрос акад. Хаджиниколов
защитава убедително и на редица международни форуми. Той
поддържа диалога с научната мисъл по този въпрос най-вече в
Европа, участва активно в международните връзки на българските
историци в бившата ГДР, бившия Съветски съюз, Югославия и др.
Особено полезни и конструктивни са неговите становища в
дискусиите съе съветските историци в началото на 70-те години
по етапите и развитието на македонския въпрос и особено по безспорната и общо приета истина в науката - че във Вардарска
Македония живее българско население, което под натиска на
външни фактори е заставено да променя народностното си съзна-
ние в името на нова „македонска нация".
Пак през този период
той участва и в редица други научни прояви в Полша, Украина и
Чехословакия, където успешно води полемика по миналото, кул-
турата и езика на българското население в географската облает
Македония, брани с научни аргументи българската народност, която Скопив и Белград се стремят на същите форуми да представят като някакви „македонци".
Особено аргументирано той отстоява своите позиции при опитите за написването на многотомна история на славянските народи и стремежи на Скопие да наложи
своето виждане по македонския въпрос. На тези срещи
акад. В. Хаджиниколов последователно се придържа към становището да се очисти историческата наука от лъжата и демагогията,
да не се пригажда историята към конюнктурата..."
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар