Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 4.
Създадена е на 3 април 1921 г. в София. Учредителите приемат устав, съгласно който новосъздаденото дружество „Илинден“ е обявено за надпартийна взаимо-спомагателна организация със строго ограничени цели, включващи обединение на всички бивши македоно-одрински революционери; развиване на сближение и солидарност между тях; защитаване на интересите и правата им; почитане паметта на геройски загиналите дейци и др. Средствата за постигане на целите са членски вноски, лихви от дружествени капитали, дарения, научни беседи, сказки, събрания, издаване на вестници, списания и пр. Дейността на ИО преминава през няколко етапа. Създават се илинденски дружества в София, Варна, Русе, Видин, Кюстендил, Горна Джумая, Петрич, Пловдив и др.
Организацията се превръща във фактор, който активно влияе върху развитието на македонското освободително движение. Тя играе роля на обединително звено за ляво ориентирани дейци в освободителното движение и опозиционни водачи на ВМРО, настроени срещу Тодор Александров. На 2 август 1924 г. в. „Илинден“ обнародва Майския манифест.
Желанието на илинденци да играят първостепенна роля в освободителното движение завършва печално през м. септември 1924 г. Във връзка с настъпилите междуособици някои организационни дейци са физически отстранени, а други принудително емигрират.
Впоследствие организацията ограничава намесата си във вътрешнополитическия и обществения живот и насочва усилията си към реализиране на благотворителни и взаимоспомагателните цели и задачи. ИО отпуска заем на МНИ (500 000 лв.) за построяването на Македонския дом. От април 1936 г. тя премества своето седалище в неговата сграда. Значителна част от разходите ѝ се заделят за издаване на сп. „Илюстрация Илинден“, което заменя печатния орган в. „Илинден“ от октомври 1926 г. Ръководното тяло намира средства за обнародване на два тома „Освободителни борби на Македония“, написани от Христо Силянов.
Поради взаимоспомагателния характер на организацията ѝ деветнадесетомайците не разформироват нейните 18 дружества. По време на Втората световна война организацията създава структури във Вардарска Македония, а на 3 август 1942 г. провежда своя редовен XII конгрес в Битоля.
След 1944 г. вследствие натиска на Комунистическите партии на Македония и на Югославия, БРП(к) предприема ограничителни мерки срещу бежанските организации и на втори извънреден конгрес на ИО, състоял се на 15 юни 1947 г., по подобие на сродните македонски легални формации, се гласува резолюция за самоликвидация на организацията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар