100 години от рождението на Иван Александров (Иван Александров Иванов) (26 май 1921, Долна Вереница, Монтанско – 6 октомври 1998, София)
Автор: Проф. д.и.н. Димитър Гоцев
Източник: Алманах на българските
национални движения след 1878 г. С., 2005, с. 422-423
Обществен и политически деец, изследовател на българския национален въпрос. Основно образование завършва в родното си село, а гимназия – в Берковица (1941). Следва история в Софийския университет. Като ученик става член на РМС.
Осъден е по ЗЗД, престоява 3 години в затвора (1941–1944). След освобождаването му става партизанин в отряд „Хр. Михайлов“ (юни–септември 1944). Работи в ЦК на РМС (1945–1947); ЦК на БКП (1947–1988); зам.началник е на отдел „Пропаганда и агитация“ (1972–1977) и на Комисията за работа с народностните групи (1977).
Дейността му е свързана с усилия за преодоляване на националния нихилизъм в държавната и партийната политика и в науката, и за приобщаване на различните народностни групи (главно на българите мюсюлмани). Подготвя десетки исторически справки и експертни становища по тези проблеми. В качеството си на експерт участва и в двустранните българо-югославски преговори (1970).
През 1988 г. изнася публична лекция в Македонския дом „За ново мислене и нов подход по някои въпроси от българската история“, в която смело критикува политиката на БКП по Македонския въпрос. Това предизвиква неодобрението на партийните лидери, но и симпатиите на българската общественост и на емигрантите по света.
Лекцията е издадена като брошура на български под същото заглавие, както и на английски език от МПО – Австралия, под заглавие „Macedonia and Bulgarian National Nihilism“ (1993). Ив. Александров е съавтор с Ото Кронщайнер и Иван Кочев на книгата „Съчиняването на т.нар. македонски книжовен език“, издадена на български и на английски език. Оставя богат архив и библиотека, част от които подарява приживе на различни обществени, научни и културни институции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар