Рашко Иванов пред МНИ: За хърватите Македония е само географско име!

За българската общност в Хърватия, за работата на българо-хърватското дружество, за паметта на епископ Йосиф Щросмайер, за непремерените изказвания на президента Зоран Миланович към България с председателя на българската общност в Хърватия Рашко Иванов разговаря журналистът Костадин Филипов 

бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 5.

Рашко Иванов е роден на 12 декември 1943 г. в София. След завършване на образованието си в гимназията и средното музикално училище работи в Софийската народна опера и учи пеене при оперния педагог Павел Манолов. През 1968 г. заминава да продължа своето образование в Музикалната академия в Загреб. 

След завършването ѝ в един кратък период сътрудничи със Люблянската опера. За председател на Българската общност в Хърватия е избран през 1998 г., а същевременно е и главен секретар на Хърватско-българското дружество. През 2003 г. на локалните избори е избран за представител на българската общност в Градският парламент на Загреб. За своята работа за подобряването на връзките между хърватите и българите в областта на културата през 2000 г. е удостоен от президента Петър Стоянов с орден „Мадарски конник“ първа степен. 

През 2019 г. E удостоен от хърватския президент Колинда Грабър Китарович с орден „Даница Хърватска“ с лика на Марко Марулич, а през 2020 г. За развитието на хърватско-българските отношения българският президент Румен Радев му връчва орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен. 

– Господин Иванов, бихте ли разказали за българската общност в Хърватия? Как се е формирала исторически, има ли от новата емиграция след промените в България? 

– Българската общност в Хърватия е една от най-малките в страната и наброява 365 души според преброяването на населението през 2011 г. Тази бройка показва, че след Втората световна война числото на българите в днешна Хърватия драстично намалява. Само един пример: по време на войната българите градинари в Хърватия са над 1500 души! Имайки предвид, че по-голямата част от българите в Хърватия са деца от смесени бракове, а знае се, че в първите седем години от живота на всяко дете майката е тази, която е водещ фактор във възпитанието, в случая тя е хърватка. 

Като към това прибавете и отрицателното отношение на сърбите към българите в бивша Югославия и става ясно защо техният брой е толкова малък. Във възпитанието на подрастващото поколение българи липсва онзи патриотизъм, който е характерен за предишните генерации. Днешните млади по съвсем друг начин гледат на своето потекло, а вината за това предимно е в сръбската хегемонистична политика в бивша Югославия, както и на днешните представи по този въпрос, които ни донесе глобализацията. 

През 1992 г. на моя инициатива беше учредено Хърватско-българско дружество, а през 1998 г. регистрирахме Национална общност на българите в Хърватия. Исторически погледнато по време на Първата световна война най-много български градинари се заселват в тогавашната Австро-Унгарска империя – Загреб, Виена, Будапеща. След войната този процес продължава в много по-голям мащаб. Българските градинарите се заселват в днешна Хърватия, като най-голям е техният брой в Загреб, Осийек и градовете, които са близо до реките Дунав, Сава и Драва. 

Загреб по това време е известен университетски център. Много българи следват в Загребския университет, някои от тях след завършване на образованието си остават и създават семейства. От това следва да заключим, че българската общност е създадена от градинарите, техните потомци и от тези, които са завършили образованието си в Загреб. Естествено е, че след промените в България има и нови заселници. Тук става въпрос за лица, които са сключили брак с хърватски граждани, а така също и лица които са намерили работа в Хърватия. Какъв е точно броят на българите в Хърватия понастоящем ще разберем след преброяване на населението, което ще се извърши през есента на тази година. 

– Разкажете ни за някои от основните инициативи и направления на работа на ръководената от Вас общност? 

– Основната цел в дейността на българската общност е запазване на индентичността, езика и културата на българите, живеещи в Хърватия. Организираме различни мероприятия, с които да реалзираме тази наша цел. Една от тях е провеждане на курсове по български език за потомците на българските градинари, които знаят съвсем малко родния език, поради това че бащите им не са им давали да го учат . Тук е мястото да отбележа, че това е и плод на натиска, упражняван от сръбската политика към българите по това време. 

Красноречив пример за отношението на властта към българите е този към градинарите, които са останали да живеят в бивша Югославия след края на войната и са получили югославско гражданство едва през 1965 г., т.е. след двадесет години! Дотогава те са имали паспорти, издадени от Царство България, и не са могли да пътуват никъде. Живели са като заточеници, като хора втора категория. С намерението да отдадем признание на всички българи, дали своя принос към хърватската история и култура, издадохме няколко книги, с които направихме реверанс към техните заслуги за Хърватия. 

Това са книгите „Български певци на хърватската оперна сцена“ на авторката Мария Барбиери – двуезична монография за плеяда български певци, около осемдесет души, членове на оперите в Хърватия или постоянно гостуващи, между които: Петър Райчев, Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Димитър Узунов, Никола Николов, Николай Гюзелев, Катя Попова, Любомир Бодуров и др. 

Другата книга е „Войници на милосърдието“ на Диана Гласнова, която е издадена и на български език. В нея е описано участието на Първа българска армия в заключителните операции на Втората световна война, подкрепена с факти и документи, за разлика от югославската историография, която е пълна с куп лъжи. 

Третата книга, също на Диана Гласнова, е „Българските градинари в Хърватия“, издадена и в България, в която се описва историята на българските градинари, тяхното заселване и техният голям принос за бита на хърватите. 

Организирали сме няколко международни срещи с участието на много хърватски и български учени, а темите на тези срещи са свързани с историята на хърватско-българските отношения през вековете. Всяка година отбелязваме българските празници – 3 март, 6 май с посещение на българското военно гробище във Вуковар, 24 май и 1 ноември – Денят на народните будители, с посещение в Джаково, където полагаме венец на гроба на Й. Ю. Щросмайер и имаме прием при джаковачко-осиечкия митрополит. 

Не на последно място е и издаването на двуезичното списание „Родна реч“, орган на българската общност. Списанието е обявено за най- доброто между изданията на малцинствата в Хърватия. Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон откупи всички броеве на списанието, излезли досега, а ние изпращаме всеки новоизлязъл брой. 

– Как работите и общувате с българското посолство в Загреб? Имам впечатлението, че българските посланици там винаги са били много активни, особено сегашният – г-жа Генка Георгиева? 

– Посолството представлява нашата държава, а общността –българската нация, и затова е много важно да има синхрон и взаимодействие. Нашите взаимоотношения са много добри, важна роля в това взаимодействие има посланик Генка Георгиева. Програмите, които заедно реализираме, зависят и от средствата, с които разполагаме. За съжаление, до този момент можем да разчитаме само на средства от хърватския бюджет. От българска страна няма никакво финансиране! 

– В България свързваме Хърватия преди всичко с делото на епископ Йосиф Щросмайер, спомогнал за издаването на „Български народни песни“ на братя Миладинови. Има ли и други примери на приятелството между народите на Хърватия и България? 

– Във взаимоотношенията между хърватите и българите има много допирни точки още от времето на Дубровнишката република през Средновековието. Дубровнишките търговци помагат на българите, повдигайки морала и духа им за борба с поробителите. Те са едни от инициаторите на Чипровското въстание, много доброволци участват в Балканските войни, помагат за учредяването на минното дело, печатарството и в някои други области. Има още много примери, но няма да се спирам на тях, за да не бъда обширен. 

– Както разбирам, и исторически, и в съвременността връзките помежду ни са здрави и почиват на общите интереси и взаимното уважение. На този фон изненадва изявлението на президента Зоран Миланович през последните дни, в което той се отнася обидно към страната ни и народа? Като човек, който живее от дълги години в Хърватия, как си го обяснявате? 

– Точна е вашата констатация, че отношенията между нашите две страни както в исторически план, така и в съвремието са здрави и почиват на общите интереси и взаимното уважение. Не знам дали моето мнение по този въпрос ще е точно и дали ще отговори на вашият въпрос. Президентът на Хърватия г-н Зоран Миланович е бивш лидер на Социалдемократическата партия на Хърватия (реформирани комунисти). От неговото изказване в Словения, което е в разрез с по-горе споделената констатация, ме навежда на мисълта, че светогледът му на бивш комунист е останал на същото ниво, като преди повече от двадесет години. 

С други думи, останал е верен на югославската доктрина. Във всеки случай неговото изказване е неприемливо и некоректно към държава, с която Хърватия има много добри отношения. Въпреки че не изключвам възможността на това изказване да е повлиял някой външен фактор. Имам предвид, че на тази среща на Бърдо над Кран в рамките на инициативата Бърдо–Бриони са участвали лидерите на страните, които някога са били в рамките на Югославия. 

– Какво е Вашето впечатление, хърватското общество споделя ли тези думи на държавния си глава? 

– Нямам непосредствени впечатления от това, как хърватите приемат изказването на президента Миланович. Знам само едно, а то е, че повечето хървати (тука не смятам онези жители на Хърватия, които все още се чувстват югославяни), имат становище, че Македония е географско име на област, както са при тях имената на областите Славония, Далмация, Загоре, Истра и от тук изведените наименования – Славонац, Далматинац, Загорац, Истриян. 

Знаят, че в миналото македонците не са имали държава и като република се появяват през 1945 г. Според повечето хървати, а вече обясних кои вероятно не споделят това твърдение, македонците са част от българския етнос. 

– Да погледнем от миналото към бъдещето: какво планирате за следващите седмици и месеци в името на укрепването на хърватско-българското приятелство.Защото политиците идват и си отиват, ноисторическите връзки между двата народа имат и своята добра перспектива, нали? 

– Имате право – гледайки към миналото и настоящето приятелството между хърватите и българите е предопределено. Това са двата славянски народа в Югоизточна Европа, които никога не са имали конфликт помежду си и постоянно са си помагали един на друг. По въпроса за плановете в бъдеще всичко зависи от това, кога ще отпаднат ограниченията, наложени заради тази пандемия, а така също и от средствата, които ще имаме на разположение.