През май 1941 г. българите от Солун и Солунско отварят свой Български клуб. Негов организатор и ръководител е солунчанинът Недялко Чаушев. Секретар става Петре Далкалъчев от с. Владово, Воденско.
От ноември 1941 г. начело на разрастващия се клуб застава Александър Самарджиев. Клубът разполага със своя канцелария, салон, ресторант и малка библиотека. С усилията на членовете му са организирани българско основно училище и пансион за ученици от околните селища. Постепенно се изгражда малка болница и българска църква.
За успешната дейност на клуба спомагат пребиваващите в Солун професори Димитър Яранов и Веселин Бешевлиев. Клубът съдейства и за издирване и освобождаване на заточени българи, репатриране на военнопленници, както и за оказване на икономическа помощ на намиращи се в тежко положение българи.
Същевременно ръководството му е ангажирано с преодоляването на непрекъснатите спънки, създавани от страна на гръцки дейци, които се стараят чрез немското командване да представят отделни българи за комунистически агенти.
С течение на времето Българският клуб разширява дейността си, като организира българи не само от Солун и Солунско, но и от Ениджевардарско, Гумендженско, Берско, Кукушко, Леринско, Костурско. Събитията през 1944 г. слагат край на това възродено средище на българщината в Егейска Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар