"...По сыцото време бяха малтретирани мойте приятели Жарко Аврамовски, Горче Настевски, Ставре Темеловски,
Иван Пипилев, Никола Каракулев и др. Отправяха ни смъртни
закани, телефоните ни бяха прекъснати, а на граничните пунктове се правеше щателно претърсване, за да се намерят някакви
компрометиращи материали.
Бившата ми съпруга и дъщеря ми
Наташа бяха заставени да дават сведения против мен. Докато
продължаваше този морален и психически тормоз, аз бях викан
три пъти в Държавна сигурност в Струга. Третият път даже бях
бит...
По моя преценка пътувахме 2-3 часа, като през цялото
време те мълчаха. Бях отведен в една отдалечена вила. Там бях
държан 5 дни, като през цялото време бях с превръзка на очите.
Шестимата полицаи, конто се сменяха, ми се представиха като
служители на Държавна сигурност.
Знам само две имена - Душко Климовски и Джоко Трайчевски, а главния от шестимата наричаха Миле. През тези дни бях малтретиран - не ми позволяваха да спя, нареждаха ми да стоя прав, за да не заспивам. Заявяваха ми, че ще бъда ликвидиран.
„Който е стьпил в тази вила,
жив не е излязъл...При завръщането в Охрид установих, че от апартамента, в който живеех и който е собственост на майка ми, липсват телевизор, магнетофон, факс,
книги, 30 видеокасети, касетофон, пишеща машина и др. На
стените бе изписано: „Вън българите от Македония", „Тук българите ги чака смърт". Ключовете от апартамента бяха в Държавна
сигурност и кражбата е извършена или от същите хора, или от
техни сътрудници."¨
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар