Албанските реакции за посещението на Еди Рама в София

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 6

Д-р Антон Панчев

Медиите в Република Албания отразиха широко посещението на министър-председателя Еди Рама в София на 8–9 юни и неговите изказвания във връзка с политиката на България по отношение на Северна Македония. 

Самият Рама даде пресконференция на 10 юни заедно с еврокомисаря Оливер Вархели в рамките на Срещата на върха на лидерите на Западните Балкани, на която заяви: „Първо, има значение ние да изпълним изцяло нашите задачи. 

Не го правим, понеже ни го искат Брюксел, Берлин, Париж или Хага, а защото го изисква грижата за нашите деца и бъдещите поколения. Изпълнението на домашните задачи за европейската интеграция са пътят за модернизирането на нашата държава. Те са пътят, за да направим Албания европейска в нейната правосъдна система, в институциите, в доброто управление, в услугите за гражданите, в нейната цялостна демократична система. Европейският съвет от три години ни казва, че сме изпълнили задачите както трябва. 

Затова искаме Европейския съвет да признае резултата и да отвори по-нататък следващата фаза на процеса. Но ние сме спокойни. Европейският съвет има своите причини, които изобщо нямат връзка с нас и това е отнело време. Днес, за щастие, няма спор за нашите задачи, нито от Комисията, нито от държавите членки. Но приятели мои, това е един случай да можем да опознаем Европа и пътя на влизането в това голямо семейство, където нещата са сложни. Има спор между Северна Македония и България и начинът, по който функционира системата на разширяването изисква този спор да се разреши преди процесът да продължи. 

В този момент нямаме никакво притеснение или причина да се каже, че се жертваме. Защото ние, тук, сме с ЕС и продължаваме работата за подобряването на живота и бъдещето на албанците, не само от гледна точка на цялата нова законодателна архитектура, но и от гледна точка на инфраструктурата и всички други елементи на икономиката. 

Видяхме колко много продължи една друга история между вчерашна Република Македония със съседите на юг, но на този въпрос не му търсим отговора“. (http://www.gazetadita.al/rama-ska-me-kontestim-nga-be-dhe-vendet-anetare-nuk-shqetesohemi-per-ngercin-bullgari-rmv/) 

И с това свое изказване Еди Рама продължи традицията да не обвинява по никакъв начин България за евентуално забавяне на процеса на евроинтеграция на Албания. Албанският министър-председател е наясно с естеството на реалните пречки пред Тирана в това отношение и защитата на историческата истина от България може само да бъде от полза за дългосрочните албански интереси, тъй като Албания има своите проблеми във връзка с изменението на учебната литература. 

Въпросът за промяната на учебната литература, като част от защитата на правата на човека, е едно от условията на Гърция, за да позволи интеграцията на Албания в ЕС. Темата за учебните текстове за училищата в Албания, които засягат въпроси от исторически и географски характер, се е превърнала във важна част от отношенията между Тирана и Атина. Двете страни създадоха преди няколко години обща комисия за преразглеждането на текстовете и изчистването на учебниците от „иредентистки определения или съдържания с националистически дух“. 

Гръцката страна претендира, че тя е изпълнила исканията на албанската страна за редактирането на текстовете, докато гръцките представители няколко пъти са давали да се разбере, че искат от съответните институции в Тирана да преразгледат текстовете по география за 9. и 12. клас, където се говори за албански територии в Гърция. 

От Министерството на външните работи на Гърция настояват, че образователната политика на Албания е в противоречие с ценностите на ЮНЕСКО и Съвета на Европа, на които организации Албания е член. Бившият вече заместник-министър на външните работи Йоанис Аманатидис беше заявил, че „Албанската държава е блокирана в анахронични представи. Ние заявихме ясно, че тези текстове са неприемливи и трябва да се премахнат“. 

Още през 2018 г. на заседанията на двустранната комисия на експертите гръцките представители са поставили условие на албанската страна да премахне от учебната литература в Албания изрази като „албанските територии в Гърция“ и наименованието „Чамърия“ (както в Албания наричат областта в Епир – б.а.) за територии, които са в гръцката държава. Такива наименования и карти трябва да се премахнат от албанските учебници по история и география, защото, както смятат в Гърция, такива изрази демонстрирали, че албанската държава оставала блокирана в „анахронична националистическа реторика и с шовинистични позиции, вредни и опасни на първо място за самата Албания“, както се изрази бившият гръцки външен министър Коцияс.

Гръцката страна е поставила като абсолютно изискване премахването на тези фрази от албанските учебници, като само към албанските учебници по география е посочена необходимостта от 335 промени. Самата Албания в своя „Национален план за европейската интеграция 2021–2023“ по отношение на Гърция е посочила сред своите цели „успешното приключване на преразглеждането на учебните текстове“. Тази тема обаче е доста чувствителна за голяма част от албанското обществено мнение, което много трудно може да се съгласи историята на албанците в зоните на днешен гръцки Епир да бъде до голяма степен премахната от учебната литература.