165 години от рождението на Димитър Благоев

165 години от рождението на Димитър Благоев (14 юни 1856, Загоричане, Костурско – 7 май 1924, София). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 6

Политик, философ, общественик, основоположник но марксизма в България Основател и дългогодишен лидер на комунистическото крило в българското социалдемократическо движение. Следва в Русия (Одеса и Санкт Петербург), където оформя социалистическите си възгледи. 

Изучава трудовете на Карл Маркс и остава убеден марксист до края на живота си.Под негово ръководство през 1883 г. в Русия е изградена първата социал-демократическа организация. Заради революционна дейност през 1885 г. е изгонен от Русия и се завръща в България. Усилено пропагандира социалистическите идеи в страната. 

Развива активна журналисти-ческа дейност. Основател и редактор е на редица социалистически издания: сп. „Съвременен показател“; в. „Работник“; дългогодишния теоретичен орган на българските марксисти – сп. „Ново време“ и др. Автор на брошурите „Що е социализъм и има ли той почва у нас“, „Социализмът и задачите на българската работническа класа“ и др. 

През 1906 г. излиза неговият основен труд: „Принос към историята на социализма в България“. През 1891 г. основава първата марксистка партия в страната – Българска социалдемократическа партия. Той е автор на устава и програмата на партията и до края на живота си е неин авторитетен лидер. Като убеден противник на войната се обявява решително срещу участието на България в Първата световна война. 

През 1918 г. той отказва да застане начело на разбунтувалата се войнишка маса и по този начин да завземе властта по противоконституционен път. Един от идеалите му е освобождението и обединението на българите от Македония, Тракия и Добруджа. Той обаче решително се противопоставя на постигането на тази цел по пътя на войната. Смята, че с вкарването на България в световния военен конфликт буржоазните партии са проиграли националната кауза на страната. 

След военния погром и последвалата национална катастрофа той се обявява за „истинско самоопределение на народите“, включително и за българите от Македония, Добруджа и Тракия. Подлага на остра критика решенията на Парижката мирна конференция (1919).