Елисавета Шапкарева: Ние сме братя и нека се държим като такива

За дейността на Българското сдружение на родовете от Македония, за запазването на родовото чувство у днешните поколения у нас и в Северна Македония, за семейната си история и корени с новоизбрания председател на БСРМ Елисавета Шапкарева разговаря журналистът Костадин Филипов 

Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Живее и работи в родния си град. Има издадени две книги с хайку – „Тихо“ (2003) и „По здрач“ (2006) и две с лирика – „Око на птица“ (2008) и „Клонка от мирта“ (2020). Лауреат на логото „SMS-поезия“(2006), Трета награда от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2006) и много други. Член е на Българския хайку съюз, на Световната хайку асоциация и на „ПЕН Център – България“. Елисавета Шапкарева е сред учредителите на Българското сдружение на родовете от Македония през 2012 г., два мандата заместник-председател и един – секретар на УС. На 30 юни 2021 г. с пълно мнозинство от членовете на Българското Сдружение на родовете от Македония бе избрана за негов председател. 

– Госпожо Шапкарева, наскоро бяхте избрана за председател на Българското сдружение на родовете от Македония. Честито! На този пост заменяте господин Михаил Развигоров, потомък на друг голям български род. Какво отчетохте по време на Общото събрание? 

– Благодаря! През изтеклата 2020 г. поради пандемията дейността на Сдружението беше сравнително ограничена. За съжаление, не можахме да осъществим обичайните си посещения в Република Северна Македония във връзка с годишнината от смъртта на Мара Бунева, годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и др. Участвахме обаче в отбелязването на 127-годишнина от основаването на ВМРО пред паметника на българските революционери от Македония, Одринско и Беломорието и в честването на 140-та годишнина от основаването на Солунската гимназия и 100-та годишнина от преместването ѝ в Горна Джумая (дн. Благоевград) в Деня на народните будители в Благоевград. 

Основател и пръв учител в нея е възрожденският деец Кузман Шапкарев. Община Благоевград, МНИ, НХГ и Регионалният исторически музей в Благоевград проведоха кръгла маса „Будителство и достойнство“, като в събитието участваха наследници на Кузман Шапкарев и членове на БСРМ. 

На сайта на Сдружението http://www.sberem.org/index.php са представени материали за важни събития от историята на борбите за свобода на Македония: 127-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, 96-та годишнина от убийството на Тодор Александров и др. 

– Разкажете ни повече за Сдружението – кога е създадено, каква е неговата цел? 

– Сдружението е създадено през 2012 год. от 14 човека, наследници на видни родове от сегашната Република Северна Македония: Развигорови, Дрангови, Ризови, Мишайкови, Пърличеви, Попйорданови, Шапкареви и др. 

Ние сме нестопанска и неполитическа организация. Целта ни е да съдействаме за сближаването на гражданите от Република България, Република Северна Македония и Република Гърция с едни и същи родови корени. Както и да подпомогнем да се преодолеят различията, свързани с тълкуването на културно-историческото наследство и минало – нещо особено актуално напоследък. 

Провеждали сме много срещи отвъд границата, организирали сме представяния на книги, съвместни чествания и други културни събития. 

– Българското сдружение на родовете от Македония има ли свое представителство в Република Северна Македония? Кои са вашите естествени партньори там? 

– Не, за съжаление, няма. Нашите партньори там са Посолството на Република България в Скопие, Българският културно-информационен център, Българският културен клуб – Скопие и много наши приятели и роднини в цяла Северна Македония. 

– Казвали сте ми, че обичате да пътувате при Вашите близки в Северна Македония. Как Ви се струва – запазено ли е родовото чувство у тях или се е размило? Или страхът да признаят връзката със свои родственици в България е все още голям? 

– Да, много обичам да ходя там и се чувствам като у дома си. Единият ми род е от Охрид, другият от Щип – все знакови градове в нашата история, градове на просветители и революционери. Специално при моите близки и приятели родовото чувство се е запазило. Разбира се, все още съществува този страх у повечето хора с българско самосъзнание там – Вие знаете какво става особено напоследък. 

– Вече Ви видях на няколко прояви, свързани с патриотизма и родолюбието. До Вас бе госпожа Райна Дрангова, една емблематична фигура на връзката между хората от двете страни на границата. Тя би могла да разкаже много неща от живота си, свързан със съдбата на българите в Македония. Имате ли някаква идея да запишете нейните и на други членове на Сдружението спомени? 

– Госпожа Райна Дрангова е една от най-активните членове на Сдружението и допринася значително за неговата дейност. А и хората много я обичат и уважават. Имала е интересна съдба – внучка е на българския офицер полковник Борис Дрангов и дъщеря на българския революционер и деец на ВМРО Кирил Дрангов. Радвам се, че напоследък се заговори и за двамата, тъй като особено за Кирил Дрангов не се знаеше почти нищо. Райна Дрангова в последно време даде интервюта за различни медии по темата. Що се отнася да идеята да запишем нейните и на други членове на Сдружението спомени ще кажа: не, не сме имали такива намерения, но идеята е много добра и благодаря за нея! 

– Каква е Вашата лична формула за успеха на работата на Сдружението и приехте ли някаква програма за действие? 

– Много ми се иска да продължим връзките си с нашите братя отвъд границата и стига условията да позволяват, ще направя всичко възможно това да се осъществи. Не смеем обаче да правим дългосрочни планове. През последните месеци дарихме 200 броя от книгата „Климент Охридски и началото на българската литература“, 5 броя от „Проект за историко-хронологическа таблица“ от Кузман Шапкарев и 100 броя от книгата „Развигорови – обречените на свободата“ за инициативата „Изпрати българска книга в Македония“, а освен тях и по няколко броя от другите издания на БСРМ. 

В рамките на тази година взехме решение да бъде подновена Малка македонска библиотека с книга за Симеон Евтимов – най-големият журналист на ВМРО, която ще се изработи под ръководството на доц. Александър Гребенаров. Също така Управителният съвет взе решение за провеждане на конкурс с награди за есе на тема „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“ съвместно с МОН и вече се работи и по двата проекта. 

– В момента отношенията между двете държави изпитват определени трудности и проблеми – недостатъчно разбиране, взаимни обвинения. Вие като неформално сдружение на родолюбци как бихте могли да помогнете за тяхната нормализация и подобрение? 

 – Съвместните срещи и чествания са предпоставки за това. Досега, поне с нашите партньори, сме го постигали. Възможностите ни не са много, но поне ще опитаме. За съжаление, не виждам напредък и в работата на Съвместната комисия, създадена в резултат от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан още през 2017 г. 

Според проф. Кирил Топалов, член на комисията, комисията на Северна Македония действа под диктат на правителството. 

– Вие сте в родствена връзка с две големи български фамилии – Миладинови от Струга и Шапкареви от Охрид? В същото време носите името на голямата българска поетеса Елисавета Багряна, която е Ваша баба. Имате ли запазен спомен за отношението на баба Ви към съдбата на българите от Македония? Тя ли Ви внуши любовта към поезията и работата със словото? 

– Срещите на моята баба с Македония не са случайни. Първата е задочна – майка ѝ, кръгло сираче, е отгледана от вуйчо си архимандрит Герасим, изиграл значима роля по време на Възраждането за духовно пробуждане и просвета в македонския край. 

Втората среща е когато, 22-годишна, се омъжва за Иван Шапкарев – син на възрожденеца просветител Кузман Шапкарев. Народностната тъкан на нейното творчество носи наследството на възрожденеца. 

А третата е по времето, когато дядо ми е изпратен на служба в Свети Врач и Александър Протогеров търси убежище в техния дом, тъй като самата ѝ свекърва живо участва в конспиративните дела. За любовта към словото – вероятно тя ми я е внушила, въпреки че като малка не съм си давала сметка за това. 

В къщи всички четяха много, а аз съм казвала първите си детски стихчета още преди да мога да пиша. Като малки ни казваха да пазим тишина, защото „мама Лиза (така я наричахме) пише“. Творчеството е дълбоко заложено в семейството ни и по двете линии. Ако ми позволите, бих искала да кажа няколко думи и за рода на другата ми баба – Пиперевски от Щип, за който също се знае малко или почти нищо. Неин чичо е Тодор Пиперевски – виден български индустриалец, революционер, касиер на ВМРО, член на УС на Македонската народна банка и дарител, направил едно от най-големите частни дарения в българската история. Той завещава всичките си акции и активи от акционерното си дружество „Н. Чилов“ с реална стойност над 100 милиона лева на българската държава. Т. Пиперевски иска да се учреди фонд при Министерството на вътрешните работи и народното здраве, като от лихвите на капитала на дружеството да се изпращат периодично на специализация в чужбина по посочените специалности по двама лекари от освободена Македония, а издръжката им да бъде съобразена със стандарта на живот в съответните страни. 

Освен това през 1940 г. той подарява 50 хил. лв. на Македонския научен институт, а в завещанието си от 1942 г. определя още 500 хил. лв. за неговите нужди и подпомага и други свои сънародници и техни обществени сдружения, като Щипското братство в София и др. 

– Вашето лично послание към хората в Северна Македония – сега и в бъдеще? 

– Ние сме братя и нека се държим като такива – всички имаме нужда от това!