„Отворени Балкани“ предизвика напрежение сред албанския елит

Инициативата „Отворени Балкани“ предизвиква сериозно напрежение сред албанските политици и общественици 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 8

 Инициативата „Отворени Балкани“ доведе до много спорове сред албанските политици, журналисти и анализатори в Албания, Косово и Северна Македония. От една страна, министър-председателят на Албания Еди Рама схваща значението на този проект по следния начин: „Отворените Балкани“ са не само пътят на бъдещето за просперитета на албанската нация, като европейска нация, чиято принадлежност е към Обединена Европа, но е и една нова и по-голяма възможност по пътя към признаването на Косово от Сърбия“. 

Той разкритикува и поведението на Косово в преговорите с Белград, тъй като превръщал диалога със Сърбия в един монолог, който не пречи на Сърбия. Напротив, смята Рама, това обтягало от години нервите на незаменимите стратегически съюзници на Тирана, на които, изцяло по вина на монолозите от Косово, Сърбия им се струва все по-невинна, докато позицията на Косово все по-малко аргументирана. 

От друга страна, албански политици и журналисти, особено тези от Косово, смятат че де факто Албания с приемането да влезе в сръбския съюз на „мини-Шенген“ („Отворените Балкани“) санкционира сръбската позиция за непризнаването на Косово като независима държава, защото се съгласява с претенцията на Сърбия Косово да се включи със статута на сръбска провинция в тази групировка, а не като суверенна държава. Дава се пример с декларацията на външното министерство на Сърбия, дадена за руския вестник „Известия“ на 2 август 2021 г., където се подчертава, че „Покана за включването в „Отворени Балкани“ е отправена и към представителите на временните институции на самоуправление в Прищина“. 

 Следователно, правят извод албанските наблюдатели, това е статутът на сръбската провинция, с който Белград иска Косово да се включи в сръбската инициатива. И Албания, и Северна Македония, не само са наясно, но и приемат този унизителен статут, смятат албански журналисти. Също така като национална обида от страна на албанците трябва да се схваща опитът на Тирана и Скопие да оказват натиск върху Прищина, за да се включи като сръбски васал в „Отворените Балкани“. 

 Сериозни критики бяха отправени и срещу позициите на министър-председателя на Северна Македония, Зоран Заев, изразявани пред различни медии в дните след подписването на споразумението на 29 юли. Зоран Заев е обвиняван, че се опитва да компрометира позицията на Косово в преговорния процес със Сърбия, както и че заема страната на Белград. В своето интервю от 1 август за Сръбската държавна агенция „Танюг“ Заев заяви: „Приятелските отношения между Белград, Скопие и Тирана се засилват все повече и това увеличава вярата, че въпросът за Косово ще се разреши“. 

Това се тълкува от албански анализатори, че Северна Македония и Албания имат желание да се намесят в преговорни процес между Косово и Сърбия, при това на страната на Белград. Професор Шабан Мурати, първият посланик на Република Албания в тогавашната Република Македония, в свой анализ от 4 август (http://www.gazetadita.al/nje-pabesi-diplomatike-histeria-e-diteve-te-fundit-kunder-kosoves-dhe-disa-profka-infantilesh-qe-bejne-sikur-nuk-e-shohin-traun-e-se-kaluares-kriminale-ku-eshte-ngurosur-sot-beogradi/?fbclid=IwAR1aeE3zvglS849dyF9L8-tIhIzlw_T-gLEgo2FHxo6t_kfw6ZqhmblO1Dk), критикува аргументирано отношението на Зоран Заев към Косово. 

Според него три са дипломатическите подлости, които изразява северномакедонският министър-председател във връзка с Косово и които трябва добре да се запомнят от всички албанци на Балканите. Първата подлост е, че министър-председателят на Северна Македония излиза официално и за първи път в поддръжка на Сърбия и на сръбския президент в преговорите с Косово. „Аз виждам искреното желание на президента на Сърбия Александър Вучич да намери решение“, каза Заев. „Искреното желание“ на Вучич е Косово да бъде област на Сърбия, както го вкараха в Конституцията на Сърбия и както го декларира всеки ден сръбският президент в платформата на Белград за преговорите с Косово, коментира посланик Мурати. 

С една дума – и Скопие се присъединява към позицията и стратегията на Сърбия и на сръбския президент за безкрайно удължаване на преговорите с Косово, докато Косово се откаже от своята независима държава и приеме новия статут на сръбска провинция, което сръбският президент нарича „компромис“. „Втората дипломатическа подлост е, че северномакедонският министър-председател по недостоен и неприемлив за един правителствен ръководител начин атакува публично и официално посредством Сръбската държавна агенция „Танюг“ дипломатическите позиции на Косово“, посочва посланик Мурати. 

 Потъпквайки всяка норма и етика на държавните дипломатически отношения и международния ред, според които министър-председателят на една държава не може никога да атакува правителството на друга държава, с която има дипломатически отношения, за позициите и политиката на тази държава в отношенията с трета страна, Зоран Заев необмислено заяви: „Аз съм участвал в много конференции, където съм виждал, че косовската страна няма нито воля, нито желание за решение“. 

С тази декларация на брутална намеса във вътрешните работи на съседната държава – Република Косово, Скопие се противопоставя и атакува позицията на Прищина, която с право настоява за реципрочно признаване между двете държави в диалога със Сърбия и че Сърбия, като държава агресор, трябва да иска извинение за престъпленията, извършени срещу албанския народ в Косово. В крайна сметка Прищина настоява за защита на държавния суверенитет и на териториалната цялост на Косово като независима държава. Третата дипломатическа подлост, според анализа на посланик Мурати, е странното предложение, което направи северномакедонският министър-председател Зоран Заев, Скопие да стане посредник в диалога между Косово и Сърбия. „Северна Македония е готова да предприеме всякаква инициатива за решение“, заяви Заев на 1 август. Първо, трябва да се каже, че е голяма дипломатическа смелост една малка държава като Северна Македония да претендира да стане посредник в диалога, който от 10 години се провежда в Брюксел с посредничеството на ЕС. 

„Северномакедонската микродържава“, както се изразява посланик Мурати, „излиза и претендира да замести ЕС и да стане стимулатор на решението с нейното чудотворно посредничество в диалога между Сърбия и Косово“. Второ, трябва да се подчертае, че е наистина извън логическите, дипломатическите и етическите граници, претендентът за посредничество в преговорите между Сърбия и Косово, министър-председателят на Северна Македония, да обявява кандидатурата си за посредник, а в същото време да заявява и своята пристрастност в полза на едната страна, т.е. на Сърбия, като обвинява и напада другата страна – Косово, за нейните позиции на диалога. 

По този начин, със своите изказвания и действия, министър-председателят на Република Северна Македония влошава политическите отношения на неговата държава с Република Косово. Доминиращото мнение сред албанските журналисти и политически анализатори е, че Александър Вучич, Еди Рама и Зоран Заев се опитват да създадат една общност, която да играе водеща роля в икономическите и политическите процеси в т.нар. Западни Балкани, което обаче не е съобразено с реалните възможности на техните държави и е заплаха за дългосрочните интереси на албанците. 

 Д-р Антон Панчев