Фирмилиановият въпрос – духовната битка за Македония

Милко Палангурски. Фирмилиановият въпрос – духовната битка за ¨вратата¨ на Македония (1897–1902 г.). 

Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2021, 115 с. ISBN 978-619-203-252-9. 

Фирмилиановият въпрос е тема, която в периода 1897–1902 г. е основен мотив в българската дипломатическа преписка, пресата, публични изявления, кулоарни разговори. Тогавашното българско общество отчита реално заплахата за българската кауза в Македония от утвърждаването на сръбския духовник Фирмилиан като митрополит в Скопие. 

Книгата в основни линии изчерпва историята на събитията, предизвикали силен отзвук на времето си, дълго време подценявани от историографията, но с определено дълготрайно историческо значение. На богата документална основа (руски и български архиви, дипломатически документи, пресата и др.) е представен комплексът от фактори, които определят развоя на събитията; изяснена е същността на въпроса; проследен е неговият отзвук в различните среди на българското общество. Изложението показва аргументирано, че въпросът за митрополитската катедра в Скопие не е от регионално или моментно естество. 

Той е свързан с основни тенденции в политиката на няколко държави: България, Сърбия, Османската империя, Русия, Австро-Унгария, на Цариградската патриаршия. В основата му са противоречиви и често взаимоизключващи се интереси: на България за национално обединение, на Сърбия за проникване и утвърждаване в Македония, на Русия и Османската империя – за запазване на статуквото, на Австро-Унгария – за постепенно проникване в Македония и завладяване на предмостие към Солун. 

Основна движеща сила в събитията играе руската дипломация. Нейната дългосрочна стратегия на проникване в района на Проливите и същевременно на отблъскване на Австро-Унгария от балканския регион обуславят постепенното преориентиране на имперската външна политика в полза на сръбските претенции. 

Разрешението на въпроса в полза на сръбските претенции става със силата на фактори извън българското общество и политика. В книгата се акцентира и на предоверяването и капитулацията на правителството на д-р Стоян Данев пред руския натиск и нереални обещания за съществена помощ за страната. 

 Налага се изводът, че Фирмилиановият въпрос носи дългосрочни щети за българската кауза в Македония. Събитията от 1897–1902 г. са и ясен знак, че Руската империя няма да защитава българската кауза, а ще следва позиция, която в определени точки се разминава напълно с исканията на българските правителства и общество.