135 години от рождението на Христо Калайджиев (23 август 1886, Енидже Вардар (дн. Янина) – 26 април 1964, София) – деец на македоно-одринското освободително движение. \
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 8.
Учи в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, учител в различни български училища в Македония. От ранни години участва в борбите на ВМОРО.
След Първата световна война работи в бежанските организации в България. Член на БКП (1919), един от основателите на Работническата партия и редактор на в. „Работническо дело“ (1927–1928).
Калайджиев е един от ръководителите на ВМРО (об.) в България, оглавява комисията за връзка с македонските братства.
Следва и пропагандира левосектанските, нихилисти-чни лозунги на БКП по Македонския въпрос, но през 1935 г. не приема тезата за „македонска“ нация и на процеса 1936 г.
декларира българската си национална принадлежност. За революционна дейност е осъден на 3 години затвор (1935–1938).
По време на Втората световна война е въдворен в лагера „Кръсто поле“ (край с. Еникьой, Ксантийско). След 1944 г. участва активно в закриването и преустройството на македонските бежански организации и Македонския научен институт.
Заема ръководни длъжности в тях – зам. председател (1944) и председател (1945) на инициативния комитет на македонските братства, зам. председател (1948) и председател (1951) на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България, зам. председател на МНИ (1945–1947).
В изложение до ЦК на БКП (1946) се обявява срещу фракционерската и проюгославска политика по македонския въпрос на В. Ивановски, Г. Абаджиев и М. Сматракалев.
През 1963 г. приема преоценката на политиката на БКП по македонския въпрос, но не се освобождава напълно от предишните си лутания.
0 коментара:
Публикуване на коментар