Непознатият геноцид над българите в Добруджа (1916–1918)

105 години от отвличането (интернирането) на българи от Добруджа (1916–1918)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 8 

От: Алманах на българските национални движения след 1878 г. (С., 2005, 246-248). Автор: П. Тодоров

Интернирането на „неблагонадеждни“ поданици на враждебни страни по време на Първата световна война е широко разпространено явление. 

Случаят с „интернирането“ на българско и на друго нерумънско население (турци, немци, унгарци, австрийци) в Румъния има по-особен характер, защото е тъждествен на геноцид. След анексирането на Южна Добруджа през 1913 г. и тук, както в Северна Добруджа след 1878 г., румънските правителства прилагат грабителски, денационализаторски и терористичен режим. В навечерието на военните действия на Централните сили срещу Румъния този режим в Добруджа получава драстични размери. 

По указание на румънското правителство от 15 август 1916 г., по предварително изготвени списъци на „неблагонадеждни“ българи и турци и др., в Добруджа започват арести и интерниране във вътрешността на Румъния на стотици души (макар че, преобладаващата част от българите и турците в Добруджа са румънски поданици). Същевременно с измама и с насилия, около 8000 души с каруци, натоварени с пшеница, са отведени към дунавски пристанища и прехвърлени във Влашко.

В края на август и след започването на военните действия в Добруджа (1 септември 1916 г.) румънските власти и отстъпващите румънски войски извършват още по-масови отвличания и жестокости. Избити са десетки, включително жени и деца, а стотици са отвлечени от много добруджански села и градове. 

Общата численост на отвлечените е от 25 000 до 30 000 души, в огромната си част българи. Отвлечените добруджанци, пеша, с жп ешелони и с шлепове, при убийствени условия, без вода, храна, а в шлеповете – и без достатъчен въздух (стотици измират, а труповете им са изхвърляни в Дунав) са откарани и настанени в специални лагери северно от гр. Яш. Тук са настанени и хиляди интернирани от същинско Влашко – немци, унгарци, австрийци и българи (вкл. дошли по стопански мотиви от Македония и Одринска Тракия). 

Условията, при които са поставени интернираните-отвлечените, са гибелни: побоища и убийства, без медицинска помощ, без отопление в землянки и пр., поради което от глад и болести (предимно от тиф) хиляди измират. По данни на българското военно разузнаване, в лагера Биволар от 1700 души остават живи само 700 души, в лагера Трушещ от 1200 души остават живи около 700 души и т.н. 

Вследствие на многобройни искания и протести на Централния добруджански народен съвет, на Върховния управителен комитет на емигрантската Добруджанска организация до представители на воюващите и на неутралните страни, на застъпничество на Международния комитет на Червения кръст в Женева и на други международни организации, както и на ноти на българското правителство, въпросът за отвлечените е обсъждан на няколко пъти при уреждане на отношенията на Централните сили с Румъния. 

След договорености от 14.12.1917 г. румънското правителства в гр. Яш се съгласява до бъдат освободени и върнати в България от края на януари 1918 г. оцелелите българи и турци, но без близо 15 000 души, използвани за селскостопанска работа в именията на мошиерите. Междувременно мнозина българи измежду отвлечените успяват да избягат – една част, в нелегални групи, преброждат Карпатите до Австро-Унгария, друга част – в Русия, някои от които участват в революционните събития там през 1917 г. Последните групи на отвлечените се завръщат към август 1918 г.