сп. "Македонски преглед", 1997, кн. 4. Елдьров, Св. Последното покушение срещу Борис Сарафов... 141–148
Това е Борис Сарафов - най-
ярката, но може би и най-противоречивата личност в историята на
българското националноосвободително движение в Македония и
Одринска Тракия в периода до Балканската война.
Борис Петров Сарафов (12 юни 1872 - 28 ноември 1907)
е генетично свързан с възраждането на българщината в Македония и това неизбежно предопределя неговия жизнен път - от
селското екзархийско училище, през Солунската българска мъжке
гимназия „Св.св. Кирил и Методий" до Военното училище в София.
Оттам през 1893 г. той излиза подготвен за попрището, което в следващите години напълно ще го погълне - и духовно, и
физически. Това е освободителната борба на македонските и тракийските българи, която тогава прави своя прощъпалник в лицето
на Четническата акция.
Израснал с идеалите на възрожденската
епоха, подпоручик Сарафов е сред първите, които откликват на
разнеслата се сред офицерския корпус новина. Без никакво колебание той застава начело на един четнически отряд и на 12 юли
1895 г. със светкавично нападение овладява Мелник. Тази перфектна операция, дала впоследствие наименованието на четническата
акция като „Мелнишкото въстание", получава широк международен
отзвук.
Името на Борис Сарафов гръмва из цяла Европа, разпространявано и разкрасявано с подробности за неговия подвиг от телеграфните агенции и печата. От този момент то не слиза от
страниците на най-влиятелните европейски вестници и тайните
дипломатически рапорти....
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар