Кадри от Илинденско-Преображенското въстание

сп. "Македонски преглед", 2020, кн. 3. Петър Кърджилов. Светлопис за Илинден 2. Фотографии, заснети по време на Илинденското въстание (1903) и използвани от Реджиналд Уайън за илюстрирането на книгата му „Балканите отвътре“ (1904 г.)... 45 - 74

По време на Илинденско-Преображенското въстание на Балканите (и най-вече в Княжество България) се изсипва цял легион от представители на световния периодичен печат. Сред тях британските журналисти са най-многобройни, а и най-добре технически екипирани – предимно с фотоапарати. Така те се оказват не само летописци на революционната епопея, но и нейни светлописци… 

Като фактически лидер на ВМОК ген. Иван Цончев често общува със западноевропейски журналисти. След избухването на въстанието тези контакти зачестяват, кръгът им се разширява. Особено се задълбочават взаимоотношенията му с военните кореспонденти, изпратени да отразят събитието. Основната причина за това е желанието на генерала да привлече вниманието на Великите сили, сред които Великобритания е „най-радикално настроената“ по отношение на Македонския въпрос. 

Многобройни са доказателствата, че той полага сериозни усилия, за да спечели на своя страна общественото мнение на Албиона. С този стремеж може да бъде обяснена и британската „ориентация“ на организацията (ВМОК), и „английската връзка“ на генерала, и контактите му с журналистите от Острова. От своя страна, тези компоненти мотивират активността на лондонските репортери, честото споменаване на името Цончево в тамошния периодичен печат, където материалите, посветени на българския генерал, са най-многобройни. За разлика от фотографиите му, чието количество си остава повече от оскъдно…

Целия материал четете по-късно...