Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 10
Следва в Теологичния отдел на Софийския университет. Същевременно оглавява студентското дружество „Вардар“. След дипломирането се записва в Духовната академия, която завършва през 1935 г. Ръкоположен е за свещеник от Неврокопския митрополит Борис на 7 декември с.г.
Наскоро, по настояване на Иван Михайлов, с решение на Светия синод заминава като свещеник в САЩ. В началото на януари 1936 г. оглавява българската черква „Св. Климент Охридски“ в Детройт, където служи до 1970 г. Успоредно с духовните си задължения участва в емигрантския обществено-политически живот.
Подчинявайки се на авторитета на Ив. Михайлов, участва в кампаниите срещу българските правителства след деветнадесетомайския преврат, особено в протестите срещу назначаването на епископ Андрей Велички за предстоятел на българската епархия в САЩ.
През 1964 г. като признание за оказаната от него подкрепа на владиката Кирил Йончев при откъсване на паството му от Българската православна църква, е въздигнат в сан протосингел. Това довежда до отстраняването му от храма, на който е посветил живота си.
Премества се в Дирнборн Хайтс, където служи като протопрезвитер до смъртта си.
0 коментара:
Публикуване на коментар