Дипломатически скандал между Гърция и Албания

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Гръцко-албански спорове по исторически въпроси Изложба на пана с исторически карти върху оградата на президентството на Албания предизвика дипломатически скандал с Гърция. Президентът на Албания Илир Мета разгледа на 15 ноември изложбата, организирана от сдружението на чамите (потомци на прогонените от Чамърия (Епир) албанци), на която се представиха снимки на исторически карти от различни страни, показващи албанския характер на тази област в миналото. 

Това доведе до остра реакция на гръцкото посолство в Тирана, което осъди действията на албанския президент в своя нота. На 19 ноември последва отговор и от президента на Албания, който заяви в съобщение до медиите, че: „Президентът на Републиката, Негово превъзходителство Илир Мета, беше поканен на 15 ноември 2021 г., за да посети тази изложба, организирана от гражданското общество, със стари снимки и карти, с хилядолетна история, намерени в енциклопедии и музеи от различни страни по света, като Великобритания, Германия, Франция, Италия, Турция и Гърция. 

Президентът Мета прие поканата, за да разгледа отблизо тази експозиция, организирана извън пространството на институцията, без да се ангажира с признаването на истинността или да прави интерпретация на изложените материали. На всяка сериозна държава трябва да е ясно, че президентът на Република Албания, Негово превъзходителство Илир Мета, не дава сметка за своите решения и позиции пред едно посолство, акредитирано в Тирана, а само пред парламента на Република Албания и пред албанския народ. Всяко чуждо представителство в Тирана и всяка държава, която членува във Виенската конвенция, за всяка претенция или пояснение във връзка с дейността или позициите на президента на републиката, трябва да следва само официалния път, чрез Министерството на външните работи. 

Президентът на Република Албания, както е общоизвестно, е и ще продължава да бъде решителен противник на промяната на границите на Балканите“. На гръцката нота спрямо президента Илир Мета реагираха и от Дружеството „Чамърия“ и Фондацията „Чамърия – Хасан Тахсини“, които разпространиха специална декларация, основните части от която се представят по-долу: „Поведението и реакцията на гръцкото посолство в Тирана спрямо президента на републиката е безпрецедентно в отношенията между две суверенни страни. Актът на гръцкото посолство в Тирана е една безпрецедентна дипломатическа намеса, която нарушава нормите на дипломатическата комуникация и е арогантна намеса във вътрешните работи на Албания. 

Използваме случая да напомним на гръцкото посолство, че Гърция все още не е предприела нито едно действие за отменянето на Закона за войната с Албания, приет през 1940 г., което е невиждан акт за две съседни страни, две страни партньори в НАТО и от страна членка на ЕС. Въпросът за албанците в Чамърия, анексирането на Чамърия през март 1913 г., като акт на една от най-големите исторически несправедливости към албанците. Тя намира своята кулминация в етническо прочистване и геноцид, в който са унищожени 20% от населението, а 80% от него беше прогонено с насилие, което не може да се забрави, а още по-лошо, престъпленията да се опростят. 

Въпросът за албанците от Чамърия не е въпрос за промяна на границите, а той е жив заради систематичното нарушаване на правата на човека, за връщането на собствеността, за гробовете на хилядите жертви и т.н. Въпросът за албанците в Чамърия е въпрос на справедливост, достойнство, исторически факти, който произтича от Закон № 7839, приет на 29.04.1991 г. от парламента на Албания, който обявява 27 юни (1944 г.) за „Ден на геноцида срещу албанците в Чамърия от гръцките шовинисти“, както и Резолюцията на парламента на Албания от 8 април 2004 г., която задължава албанската държава да се ангажира с неговото разрешаване“. 

Тези реакции на албанската общественост показват, че политиката на министър-председателя Еди Рама да приема безропотно гръцките искания за премахване на фактите за чамите от албанските учебници в името на интеграцията в ЕС, ще среща засилваща се съпротива и въпросът за албанското културно-историческо наследство на териториите на съвременна Гърция ще се превърне в основен политически въпрос между двете държави.

д-р Антон Панчев