105 години от рождението на Михаил Хаджийски

105 години от рождението на Михаил /Мишо/ Хаджийски (27 ноември 1916, с. Инзовка, /Орманджи/, Таврия, Ногайски, дн. Приморски район на Запорожка област в Украйна – 7 декември 1944, Белоградчик) – писател и общественик. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 11

Завършва местната прогимназия (1930) и Педагогическия техникум (1933) в близкото село Преслав, където обучението е на български език. Получава висше филологи-ческо образование в Киевския държавен университет (1937). Като студент сътрудничи на български вестници и на Българския държавен театър в Украйна, а по-късно издава няколко книги – „Разлив“ (разкази), Киев, 1938, „Нощите край Лозватка“ (разкази), Киев, 1940, „Из Бесарабия“ (пътепис), Киев, 1941.

 През 1941 г. е призован в Червената армия, но скоро попада в плен. Сполучва да избяга и се укрива в родното си село. По-късно, с помощта на българ¬ската легация в Букурещ успява да дойде в бленуваното си отечество. В България негова основна мисия става запознаването на своите сънародници с положението на българите в Украйна и особено с това на тези в Таврия. 

 През 1942–1944 г. публикува статии във вестници за живота на приазовските (таврийските) българи с отрицателно отношение към съветския режим, изнася беседи на тема „Българите в Украйна“, чете сказки по националното радио, обнародва книгите „Пуста чужда чужбина“ (разкази), С., 1942 и „Българи в Таврия“, С., 1942. Инициира създаването на „Институт за опознаване на Таврия“, в който се включват именити учени, писатели, публицисти и общественици. 

 Изявил се като водач на таврийските българи в годините на Втората световна война през 1943–1944 г., той е един от организаторите на тяхното преселение в България. С неговите упорити усилия от ноември 1943 г. и до началото на юли 1944 г. около 2000 таврийски българи идват в България. Те са настанени предимно в наскоро възвърнатата Южна Добруджа и Лудогорието, но на следващата година по съветско искане почти всички са върнати в СССР и заселени в Таджикистан, Средна Азия. 

 Изпълнението на операцията по репатриране е възложено на органите на Червената армия, подпомагани от новите български власти. Насилственото депортиране коства живота на много таврийски българи, обвинени, че са родоотстъпници и и изменници на СССР. След септември 1944 г. М. Хаджийски е подложен на репресии. 

В списъка на литературата за изземване, обявен от новото правителство, са и негови книги. На 26 септември с.г. е арестуван и изтезаван в Дирекцията на полицията. Освободен е на 16 ноември, но на 7 декември при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.