130 години от рождението на Константин Петканов (12 декември 1891, с. Каваклия, Лозенградско – 12 февруари 1952, София) – писател, деец на тракийското движение, академик (1945). Произхожда от родолюбиво семейство, взело участие в църковно-националните борби и в Илинденско-Преображенското въстание.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 12
Завършва българската гимназия „Д-р П. Берон“ в Одрин (1907) и славянска филология в Софийския университет. Участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение (1913) и в Първата световна война.
Включва се активно в тракийското движение и става един от водачите на тракийската организация. Работи като член и секретар на Върховния изпълнителен комитет (1929–1936), редактор (1930–1935) на в. „Тракия“, член на Тракийския научен институт.
Разработва „Идеология на тракийската организация“ (1933).
Непосредствено след 9 септември 1944 г. възглавява Временния комитет на възстановената тракийската организация.
Автор е на много романи, повести, разкази, статии. Основни теми в творчеството му са земята, селският бит и българската история. Свързани с живота и борбите на тракийските българи са романите от трилогията „Жътва“ – „Старото време“ (1930), „Хайдути“ (1931), „Вятър ечи“ (1933); както и сборниците „Тракийски разкази“ (1926) и издаденият посмъртно „Разкази и спомени за Преображен-ското въстание“ (1955) и др.
0 коментара:
Публикуване на коментар