Костадин Филипов: Договорите трябва да се спазват

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1.

Вече аз самият започвам да се притеснявам, че говоря баналности, които май никой не иска да чува. Особено хора, които познават обстановката при нашите съседи оттатък границата при Гюешево – както политическата и обществената, но също така и манталитета на хората край Вардар. 

Става дума за предупрежденията, които се опитах деликатно и внимателно да отправя към новите ни политици начело на държавата ни да внимават и да понаучат с кого ще си имат работа, когато ще се опитват да съживят и да дадат нова свежест и динамика на двустранните ни отношения с Република Северна Македония. Казвах това напълно добронамерено, защото като дългогодишен кореспондент на български медии в Скопие съм сърбал попарата и съм изпитал на гърба си двуличието на местния политически елит. 

Особено когато става дума за прояви с България. Така де, да попитат когото трябва, да им каже и да сподели пред тях, особено когато дават заявки, че са изпълнени с желание и енергия да развиват добросъседски отношения с Република Северна Македония. Нещо повече, да обновят представата за добросъседство, залегнало като основен темел в Договора от 1 август 2017 г., подписан в Скопие между двете страни. Амбициозна цел, която, ако се изпълни със съдържание наистина може да представлява принос и в дипломацията, и в политиката, пък и в други сфери. Тук ще направя едно кратко отклонение. 

В рамките на прословутия проект „Скопие 2014“, започнат от бившия премиер и сегашен политически изгнаник в Унгария Никола Груевски, важно място заема един паметник близо до водите на река Вардар. Когато човек върви от централния площад на Скопие към стария Каменен мост, за да мине на левия бряг на реката може да го види долу в ниското, в ляво. Това е монументът на седящия на трона си император Юстиниан Велики Първи, владетелят на Юстиниана Прима. 

Местната историография е решила, че неговото родно място е в малко село край Скопие – Таор, което е дало основание на идеолозите на проекта „Скопие 2014“ да намерят място на императора, при това – централно. Когато като общество нямаш самочувствието, че имаш велики предшественици, си помагаш с историята, нали. А ако тя не ти дава достатъчно по количество и убедителност факти, можеш да си измислиш такива. Както стана с античното наследство, което днешна Гърция смята за свое и пази монопола си над него с цената на остри политически действия. 

В конкретния случай – с четвъртвековна блокада на евроатлантическия път на Република Македония, чак до подписването на Преспанското споразумение от юни 2018 г. Гърция получи своето, нейното самолюбие на пазител и собственик на античната история, в това число и на величието на държавата на Филип и Александър Македонски, бе задоволено. Но мраморните монументи от онова време, чрез които Скопие се надяваше да си намери място някъде в онези антични и епични времена, останаха, но не за да потвърдят историческата приемственост с днешните жители на Република Северна Македония, а като публично изнесено доказателство за несръчния опит историята да се присвоява. 

Унизителното за местните хора условие да сменят името на държавата си, придружено с своеобразната инвентаризация на всички паметници от някогашна Елада с предупредителни и обяснителни табелки, че монументите са свързани с една друга държава, огорчи днешните жители на Република Северна Македония. Но дали всичко това ги накара да разберат повече за историята си, за себе си и за своите политици, никак не съм сигурен. Та, там долу, вляво от входа към Каменния мост, гордо и тържествено седи император Юстиниан Първи. Този забележителен държавник наред с другите заслуги към човечеството има заслугата да е кодифицирал римското право. 

По такъв начин, че векове след него във всички юридически факултети по света то да е в основата на правната наука, която студентите още от първия семестър на първата си година започват да изучават. И ако не са преодолели това сериозно препятствие, просто не могат да вървят напред. Няма юрист, който днес да не ползва в речника или в практиката си правилата на Римското право. Да, с главна буква. Едни от най-известните имена от науката за правото днес са тъкмо изследователите на законите, които римляните някога са сътворили. Мой преподавател в Университета, после колега в една софийска редакция, казваше: „От времето на римляните до днес човечеството не е измислило нищо ново“. 

Звучи интересно, но и като се замислиш, човекът имаше основание да го твърди. За да се превърне в основа на днешната световна наука за правото, някогашните римски закони са имали съдбата и възможността да са преминали през толкова много години, че никой днес да не се съмнява в тяхната устойчивост и справедливост. И да ги спазва така, както повелява дълга му. О, уж краткото отклонение стана дълго. Но това се случи някак си естествено. Сега стигам до мотива на всичко казано. 

Едно от правилата, наложено от законите, кодифицирани от император Юстиниан Велики е, че договорите трябва да се спазват. Само това да бяха приели като верую, днешните политици и държавници (има ли такива?) от Северна Македония, само това да бяха научили, запомнили и прилагали, те и техните юристи, нещата в отношенията между София и Скопие биха били различни. И резултатите от Договора ни за добросъседство, приятелство и сътрудничество с тях биха били повече и по-разнообразни, а не само да се фиксираме в работата на историческо-образователната комисия. 

През август 2017 г. всичко изглеждаше по-различно, не липсваше еуфория, макар че познавачите на ситуацията край Вардар и на политиците там препоръчваха предпазливост и повишено внимание. Но кой ти гледа и кой ти слуша? Имаме ли Договор – имаме! Ще го изпълняваме ли – о, разбира се! Но четири години и половина по-късно със съжаление констатираме, че от тогавашната еуфория и приповдигнато настроение за успех не е останало почти нищо, че големите обещания за повече връзки между двете държави са останали някъде в прашните чекмеджета на властта, че дори единственият орган, препоръчан от Договора – историко-образователната комисия, не върви напред, а работата ѝ е застинала на място. Сега се питаме какво би станало, ако това време от 1 август 2017 г. до днес не бе пропиляно с такава лекота и безотговорност. 

Може би мраморният паметник на Юстиниан Първи долу, вляво на входа на Каменния мост над Вардар би изглеждал достоверно и на своето нормално място. А не като всички останали екземпляри от проекта „Скопие 2014“ на Никола Груевски, които по милостта на Атина останаха така, както са. Но с изричния текст на всеки един от тях върху малките метални табелки, наложени от Преспанското споразумение. Тези текстове навсякъде посочват, че монументите, тамошните, скопските, имат общо с античната история, но не с местната, както им се иска на местните историци, а с тази на Гърция. Както се казва, не им е там мястото, но щом са построени… 

Тази ситуация, която политиците от Атина великодушно разрешиха, ми се струва далече по-обидна за домакините от Скопие, отколкото да бяха почнали да разрушават паметниците един по един. Помислете само – един по един, по реда на издигането им: първо „Войнът на кон“, както бе наречен Александър Македонски, после – цялата скулптурна група оттатък реката, срещу историческата българска църква „Свети Димитър“, обхващаща семейството на Александър: майка му Олимпия, баща му Филип, войните му. 

Ще следва онзи Прометей в градинката срещу сградата на Парламента, който в първия си вариант бе показан както майка му го е родила, но под натиска на женските и други пуритански сдружения от Скопие и страната една сутрин той осъмна с допълнително сложена препаска върху слабините му. Как се хвалеха с тях в началото с този мрамор и гранит брат’чедите край Вардар. Трябваше да дойде Преспанското споразумение, за да лъсне истината. И сега, какво? Виждаш паметника на Александър Македонски, Великия, гледаш коня му Буцефал и изведнъж съзираш табелката, на която пише, че този герой няма нищо общо със съвременните граждани на Република Северна Македония. И си даваш сметка, че всичко това е бутафория, измислица, митология, претворена в мрамор, гранит и бетон. 

А някъде и в стериопор. Дори не смееш на глас да се попиташ дали тези хора там, които са вложили ресурси в паноптикума наоколо, са си давали сметка, че лъжейки себе си, лъжат и съгражданите си. Пък опитват да пуснат дим и пред гостите на иначе хубавата столица Скопие. Е, такива мисли ме вълнуваха тези дни след като премиерът ни Кирил Петков отиде за един ден в Скопие на първата си среща с колегата си Димитър Ковачевски. Не бил отишъл на гроба на Гоце Делчев да поднесе цветя и да се поклони, направил го пред светите братя Кирил и Методий на другия край на Каменния мост. А онзи Юстиниян Прима, покрай чийто паметник са минали, вероятно е давал някакви знаци на премиера и хората около него да внимават с кого си имат работа. Този мраморен мълчаливец, идващ от столетията зад нас, най-добре знае. 

 Костадин Филипов