В Скопие почетоха паметта на Панде Ефтимов

Залата в българското посолство се оказа тясна
 да побере всички присъстващите на
възпоменателната вечер
Сн. Българско посолство в Скопие

 Представители на Македонския научен институт взеха участие във възпоменателната вечер в посолството ни в Скопие, посветена на 90-годишнината от рождението на уважавания журналист, общественик и писател от Република Северна Македония Панде Ефтимов. 

 Панде Ефтимов бе „преди всичко голям човек, който и в най-мрачния час не допусна от сърцето му да бъдат изтръгнати родният език и българско име. Достоен син на своя народ, Панде Ефтимов посвети живота си на свободата и на спасението му от тоталитарния режим на Югославия, на съхраняването на историческата истина за хилядолетното българско културно-историческо наследство на Македония. 

Той не хранеше никакви илюзии за характера на потисническата власт, която системно заличаваше и фалшифицираше всичко българско в Македония. Битолският надпис на българския цар Иван Владислав беше спасен за България и за света, благодарение на снимките, които успя да изпрати до българското посолство в Белград. Затворът и политическите репресии не сломиха духа на Панде Ефтимов и той остана верен на делото на своите предци. 

Посмъртното удостояване на Панде Ефтимов с най-висшето държавно отличие на Република България- орден „Стара планина” е израз на признание и на дълга към паметта му, на цялото ни общество. Написаното и делата са неподвластни на смъртта и чрез тях Панде Ефтимов ще живее завинаги в сърцата на българите!” Това написа в адрес до роднините, близките и следовниците му президентът Румен Радев. 

 „Патриарх на българщината в Македония - така нарече Панде Ефтимов членът на Управителния съвет на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров. Историкът и член на Научния съвет на МНИ доц. д-р Ангел Джонев отбеляза, че „самият Панде Ефтимов се беше превърнал в средище на памет”. Членът на Управителния съвет на МНИ и дългогодишен кореспондент в Скопие Костадин Филипов сподели признателността си за това, че Панде Ефтимов е бил инициатор и вдъхновител за два от документалните му филми за БНТ. 

Първият е „Няма забравени влакове”- посветен на българските строителни железопътни работници, които по време на Първата световна война изграждат над 500 км теснолинейни жп и въжени линии в Македония, за да получава доставки за фронта българската армия. Вторият е „Камъкът на страха”- за Битолския надпис, за откриването на който Панде Ефтимов уведомява българските власти, като тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград. „Панде обичаше България, каквато и да е. Дори предходната България беше предмет на неговата обич, но всички бяхме за независима Македония и признаване на българския етнос в нея. Панде беше миролюбив човек, казваше: И това ще мине. Няма два изхода -пътят на България и Македония е в ЕС". 

"Да се надяваме, че във времето, което идва, всички ще сме на европейския път, а Панде ще е този, който ни поведе по този път”, каза Владимир Перев от дружество Коридор №8, разказвайки за своите разговори с Панде Ефтимов. 

 Панде Ефтимов е роден през 1932 година в преспанското село Претор, тогава в Кралство Югославия, и е внук на революционера от ВМОРО и ВМРО Панде Суджов. Участва в различни групи, целящи независимостта на Македония, заради което е арестуван неколкократно и прекарва седем години в затвора. След продължително боледуване умира на 13 август 2017 г. в София. През 2018 г. посмъртно е награден с орден "Стара планина" втора степен.